Как медитацията облагородява мозъка

Медитацията набира все по-голяма популярност в съвремието. Все повече научни изследвания потвърждават полезните качества на тази древна практика – понижаване на стреса и кръвното налягане, повишаване на задоволството от живота, увеличаване на обема на сивото мозъчно вещество, усилване на емпатичните способности и паметта. Това са само някои от доказаните през годините ефекти на мирната, спокойна практика.

Медитацията може да бъде обезкуражително трудна на моменти. Не е лесно да се успокоява съзнанието, да се постига ментален фокус, понякога е трудно дори да се намери тихо място за целта. Именно с тези проблеми се сблъскала Сара Лазар, невробиолог от Харвард. След дълго обмисляне на процеса, тя решила да проведе серия от проучвания, целящи да установят как точно влияе медитацията на мозъка.

Проведените изследвания акцентирали върху ефектите от 45 минутна насочена медитация дневно. Бритта Хьолзел, съавтор на изследването, констатира невероятните способности на медитацията да променя мозъчната активност и неврохимия чрез използването на функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР).

Фронталният лоб, най-високо специализираната част на мозъка, е своеобразно чудо на еволюцията, което е пряко свързано с установяването на логични връзки, планирането на действия, изпитването и изразяването на емоции и не на последно място – в него се осъществява самоосъзнаването на индивида. С всички тези функции, този мозъчен район е изключително зает и активен. По време на дълбока медитация обаче, фронталният лоб е почти неактивен.

Таламусът е отговорен за обработка и последващо разпределение към кората на главния мозък на информация от сетивните органи - зрение, слух, тактилни и температурни усещания, но не и обоняние. Активността на таламуса също спада и ...

Пълния текст може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.