ЕС се оказа неподготвен за търговска война с Русия

Силното лоби на френските земеделци се обяви за незабавното изтегляне от европейския пазар на всички плодове и зеленчуци, които вече не могат да бъдат изнесени в Русия заради ембаргото, наложено от Москва. Подобни действия бяха предложени и що се отнася до млякото, млечните продукти, месото и рибата.

Причината за това е, че производителите се страхуват, че прекомерното предлагане ще срине цените на храните в разчитащия до голяма степен на субсидии земеделски сектор в Европейския съюз (ЕС), пише CNBC.

Група експерти към Европейската комисия (ЕК) вече се е заела с изчисляването на последствията от първия етап на икономическата схватка с Русия. Широка група от представители на земеделците от различни страни се очаква да се срещнат следващия четвъртък, а от Брюксел обещават „до 400 млн. евро“ компенсации за пострадалите от санкциите земеделци.

Имайки предвид тези факти, изникват някои въпроси.

Първо, ембаргото не трябваше да е изненада за ЕС. Русия от месеци повтаря, че ще отвърне на санкциите на Запада. След третия пакет санкции, насочени към чувствителни сектори на руската икономика в средата на юли, Москва предупреди, че ще се прицели в земеделския бизнес на ЕС и че ще последват действия в автомобилната, самолетната и корабостроителната индустрия.

ЕС обаче се оказа неподготвен за търговска война.

Въпреки предупрежденията ЕС изглежда напълно изненадан и възмутен от това, че Русия отвърна на санкциите. Това говори за пълна липса на подготовка за сериозната и опасна игра на санкциите. Като резултат няколко страни (Финландия, Полша и някои от балтийските държави) вече поискаха компенсации за загубите си от Брюксел.

Второ, обещаната компенсация от „до 400 млн. евро“ не е съвсем адекватна. Русия е вторият по големина пазар за земеделския износ на ЕС, представлявайки 10% от него, равняващи се на 12 млрд. евро годишно. Само френският износ към Русия представлява около 1 млрд. евро.

Френският президент Франсоа Оланд, изправен пред крехка обществена подкрепа, икономически застой и растяща безработица, не посмя да прекрати сделката за доставка на два военни кораба за Русия, платена изцяло от Москва. Той показа и значителна подкрепа за предложението на земеделците за действия на ниво ЕС.

За да бъде картинката още по-неприятна, търговската война идва в доста труден момент за френско-германските отношения.

Подкрепяна напълно от Италия, Франция не се отказа да отстоява отдавнашното си искане за смекчаване на строгите фискални политики, наложени от Германия, за да се даде въздух на задъхващите се икономики в еврозоната. Оланд също така призова Германия да стимулира вътрешното си търсене и да инвестира огромния си търговски излишък от 200 млрд. евро в проекти, от които могат да се възползват европейските ѝ партньори.

Два дни по-късно правителството в Берлин отклони френските предложения, заявявайки, че „прекалено общите изявления от страна на Париж не съдържат причина, заради която Германия да променя икономическата си политика“. Подобен твърд и императивен тон едва ли е присъщ на две близки и приятелски партньорски страни.

Може ли Европейската централна банка да спаси положението?

Тя не може да направи кой знае колко. Имаше известно подобряване на кредитирането през юни, но е прекалено рано да се каже дали и до каква степен последният ход на ЕЦБ към облекчаване ще помогне на еврозоната да избегне рецесията. Кредитирането за домакинствата и нефинансовите корпорации се подобри до известна степен през юни, но ипотечните заеми – добър показател за бъдещото потребителско търсене, отчетоха леко влошаване.

При тези обстоятелства не е ясно какво повече може да направи ЕЦБ от това, което вече е направила, за да се справи с проблемите в условията на растяща несигурност. Тя ще успее да спаси паричния съюз, но за жалост това е единствената добра новина, която може да се каже в момента.
 
Още икономически новини четете в Investor.bg