Европа я очакват политически трусове през 2015 г.

През 2015 г. Европа може би я очакват политически земетресения, показва проучване на Economist Intelligence Unit /EIU/ (приложение за анализи на в. "Икономист"), осъществено за Би Би Си.

Нараства привлекателността на популистките партии и някои от тях може да спечелят избори и това да накара традиционните партии да сключат немислими досега съюзи, пише Майк Улдридж от Би Би Си.

"Кризата на демокрацията" в Европа е в пропастта между елитите и гласоподавателите, казват анализаторите на "Икономист".

Ниската избирателна активност и рязкото спадане на членската маса на традиционните партии са ключови фактори при този феномен.

Силно дестабилизиращо

Великобритания, където през май ще има избори, е "на ръба на потенциално продължителен период на политическа нестабилност", смята ЕIU.

От там казват, че шансът след изборите да бъде създадено нестабилно правителство е много по-висок от обичайното. Прогнозират, че популистката Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) ще отнеме гласове както от лейбъристи, така и от Консервативната партия.

Раздробяването на предпочитанията на гласоподавателите в комбинация с британската мажоритарна избирателна система ще направи още по-трудно създаването на еднопартийно правителство с парламентарно мнозинство, каквато беше нормата.

Но най-скорошното политическо предизвикателство и тест доколко нарастващият популизъм води до успех на избори ще бъде Гърция. Извънредните избори бяха насрочени за 25 януари, след като през декември парламентът не можа да избере нов президент.

Проучванията на общественото мнение показват, че крайнолявата популистка партия СИРИЗА може да се окаже най-силната партия след изборите. Ако това се случи и тя успее да състави правителство, това ще има отзвук в целия Европейски съюз и ще подейства като катализатор за политически промени на други места, казват от EIU.

"Избирането на правителство на СИРИЗА би било много дестабилизиращо, както във вътрешен, така и в регионален план. Това почти сигурно ще предизвика криза в отношенията между Гърция и международните й кредитори, тъй като анулирането на дългове е основна част от политическата й платформа", заявяват анализаторите на в. "Икономист".

"Тъй като подобни антисистемни партии бързо печелят влияние в много други страни, в които ще има избори през 2015 г., последиците от продължаване на политическата криза в Гърция може да засегнат и други страни и да се окажат съществени."

Имиграция и икономии

Други примери за избори в Европа, които може да доведат до непредсказуеми резултати, цитирани от EIU, са изборите в Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия.

"Тези страни са под общ знаменател: в тях има възход на популистките партии", казват анализаторите на в. "Икономист". "Чувствата против върхушката се засилиха рязко в еврозоната (и в целия ЕС) и рискът от политически проблеми и потенциални кризи е висок".

Анализите показват, че популистките партии и движения – отляво, отдясно и неопределилите се - изпълват вакуума, образувал се между старите политически партии и традиционната им електорална база.

Противопоставянето на управлението на Брюксел, имиграцията и икономиите са ключови теми и обединяващи каузи за много от тези партии.

Нарастване на протестите

В същото време покрай засилващата се известност на популистките движения през последните години имаше рязко нарастване на протестите в много части на света.

Анализаторите на "Икономист" смятат, че през последните пет години в над 90 страни са се появили сериозни протестни движения - предимно, казват те, ръководени от млади, образовани хора от средната класа, които ненавиждат политическите си лидери и които предпочитат Туитър и други социални мрежи пред традиционната политическа трибуна.

"Рязкото увеличаване на протестите обхвана през последните години Европа, Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка. Други региони като Азия и Северна Америка бяха по-малко податливи, макар че не го избегнаха напълно", казват от EIU.

"Причините за протестите бяха различни - някои бяха реакция на икономически проблеми, други са революции срещу диктатури. Някои са израз на стремежа на хората гласът им да бъде чут от политическите елити, други изразяват стремежите на новите средни класи в бързо разрастващите се развиващи се пазари", посочват от EIU.
 

/БТА/