Лятото ни ще стане през ноември, ако ги няма високосните години

Високосна година и 29 февруари - това е тръпка в календара и предизвикателство за математическите маниаци сред нас. И така, как е започнало всичко това и защо?, писа Асошиейтед прес.

Да разгледаме някои от числата, историята и легендите, които стоят зад явлението, което се случва (не винаги) на всеки четири години и добавя 29-и ден към февруари.

Математиката е сложна в очите на лаика и се свежда до части от деня и минутата. От време на време дори се случва да има високосна секунда, но когато това се случи, не се вдига шум.

Според Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА към Калифорнийския технологичен институт високосната година съществува до голяма степен, за да се синхронизират месеците с годишните събития, включително равноденствията и слънцестоенията.

Това е корекция, която противодейства на факта, че орбитата на Земята не е точно 365 дни в годината. Обиколката около Слънцето отнема около шест часа повече, казва НАСА.

Противно на всеобщото мнение обаче, не на всеки четири години трябва да има високосна година. Според Националния музей на авиацията и космонавтиката добавянето на високосен ден на всеки четири години би направило календара по-дълъг с повече от 44 минути.

По-късно, в календар, който тепърва предстои да се появи (ще стигнем до него), е постановено годините, които се делят на 100, да не следват правилото за високосни дни на всеки четири години, освен ако не се делят и на 400, отбелязва JPL.

През последните 500 години през 1700, 1800 и 1900 г. не е имало високосен ден, но през 2000 г. е имало такъв. През следващите 500 години, ако се спазва тази практика, няма да има високосен ден през 2100, 2200, 2300 и 2500 г.

Внимавате ли все още?

Следващите високосни години са 2028, 2032 и 2036 г.

„Без високосните години след неколкостотин години ще имаме лято през ноември“, казва Юнас Хан, преподавател по физика в Университета на Алабама в Бирмингам. „Коледа ще бъде през лятото. Няма да има сняг. Няма да има усещане за Коледа“, добавя той.

Високосната година еволюира

Древните цивилизации са използвали космоса, за да планират живота си, и има календари, датиращи от бронзовата епоха. Те са се основавали или на фазите на Луната, или на Слънцето, както различните календари днес. Обикновено те са били „лунно-слънчеви“, като са използвали и двете.

А сега да прескочим до Римската империя и Юлий Цезар. Той се е сблъсквал с големи сезонни отклонения в календарите, използвани в неговите земи. Те се справяли с отклоненията, като добавяли месеци. Освен това той е трябвало да се ориентира в огромен брой календари, които са започвали по различни начини в огромната Римска империя.

Цезар въвежда своя Юлиански календар през 46 г. пр. н. е. Той бил чисто слънчев и отчитал година от 365,25 дни, така че веднъж на всеки четири години се добавял по един допълнителен ден. Преди това римляните са смятали годината за 355 дни, поне за известно време.

Но при Юлий Цезар все пак се появявало отклонение. Имало твърде много високосни години! Слънчевата година не е точно 365,25 дни! Тя е 365,242 дни - казва Ник Икс, преподавател по астрономия в Научния център с планетариум „Морхед“ към Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил.

Томас Палайма, професор по класическа филология в Тексаския университет в Остин, казва, че добавянето на периоди от време към годината, за да се отразят вариациите в лунните и слънчевите цикли, е правено още от древните. Според него през четвърти, пети и шести век се е използвал атинският календар с 12 лунни месеца.

Това обаче не е било удачно за сезонните религиозни ритуали. Проблемът с изместването е довел до периодично „вмъкване“ на допълнителен месец в календара, за да се синхронизира той с лунните и слънчевите цикли, казва Палайма.

Юлианският календар е бил с 0,0078 дни (11 минути и 14 секунди) по-дълъг от тропическата година, така че грешките в измерването на времето все пак постепенно са се натрупвали според НАСА. Но все пак стабилността се е увеличила, казва Палайма.

Юлианският календар е моделът, използван от западния свят в продължение на стотици години. Появява се обаче папа Григорий XIII, който калибрира отчитането на времето допълнително. Неговият Григориански календар влиза в сила в края на XVI век. Той продължава да се използва и днес и очевидно не е съвършен, иначе нямаше да има нужда от високосна година. Но той е голямо подобрение, което намалява отклонението до едва няколко секунди.

Защо се е намесил? Заради Великден!

С течение на времето Великден навлизал в по-късен етап от годината и той се притеснявал, че събития, свързани с Великден, като Петдесетница, могат да се сблъскат с езически празници. Папата искал Великден да остане през пролетта.

Той премахнал някои допълнителни дни, натрупани по Юлианския календар, и променил правилата за високосните дни. Именно папа Григорий и неговите съветници измислили наистина стряскащата математика за това кога трябва или не трябва да има високосна година.

„Ако слънчевата година беше идеална от 365,25 дни, тогава нямаше да се налага да се притесняваме за сложните математически изчисления“, казва Икс.

Странно е, че високосната година е свързана с легенди за жени, които могат да направят предложение за брак на мъжете единствено на 29 февруари. В повечето случаи това е било добронамерена шега, но има и елемент на затвърждаване на ролите на половете.

Съществува старинен европейски фолклор по темата. Според историчката Катрин Паркин в статия от 2012 г., публикувана в Journal of Family History, една от историите представя идеята за жени, които правят предложение за брак, в Ирландия през V век, когато света Бриджит се обръща към свети Патрик с молба да предложи на жените да поискат от мъжете да се оженят за тях.

Истината е, че никой всъщност не знае откъде започва тази легенда. Но в крайна сметка идеята жените да могат да предлагат брак в един-единствен ден от годината с нищо не допринася за равенството на половете, смятат феминистките.

В света има около 5 милиона души с рожден ден на 29 февруари - от общо около 8 милиарда души на планетата.

Да си роден във високосна година на високосен ден със сигурност е повод за разговори.

Но то може да бъде доста неприятно от гледна точка на документите. Някои служби и институции, изискващи попълване на формуляри и посочване на рождени дни, се намесиха, за да обявят коя дата да се използва при високосните случаи за такива неща като например срокът за валидност на шофьорските книжки - дали 28 февруари или 1 март.

Компютърните технологии значително улесниха високосните бебета при записването на важните им събития именно на 29 февруари, въпреки че все още могат да се появят проблеми в някои здравни системи, застрахователни полици и други институции, които нямат вградена тази дата в регистрите си.
(БТА)