През първата половина на май Варшава посрещна двама високопоставени гости от съседни страни. Пръв - на 10 май, пристигна на официално посещение президентът на Чехия Милош Земан. Той разговаря в полската столица с президента Анджей Дуда, премиера Матеуш Моравецки и председателите на Сената и Сейма. Естествено, положи и цветя пред Гроба на Незнайния воин и паметника на жертвите от Смоленската трагедия.
По време на срещата Дуда и Земан обсъдиха по-специално проблеми на сигурността "в контекста на НАТО" и икономическото сътрудничество в Европейския съюз, а също така работни въпроси на Вишеградската група и инициативата "Три морета".
По-късно на пресконференцията Анджей Дуда открои специално преговорите за "Три морета". "За нас е от значение между страните ни да се изграждат по-ефективни пътни, железопътни и енергийни връзки, които да ни осигурят туристически и бизнес обмен, както и енергийна сигурност", отбеляза полският държавен глава.
Кшищоф Шчерски, шеф на кабинета на полския президент, посочи пред журналистите, че Варшава е втората столица, посетена от чешкия лидер след преизбирането му през януари т. г. Гостът "е много добър събеседник за дискусии по европейската и световната политика, както и по събитията от нашия регион", заяви той.
Ще припомним, че Милош Земан е смятан в Европа за политик с ясно изразени прокремълски възгледи - неведнъж се е изказвал против санкциите срещу Русия, подкрепи и строежа на газопровода "Северен поток-2", пише Денис Петровски от РОСБАЛТ.
След това, на 13 май, във Варшава пристигна премиерът на Унгария Виктор Орбан; той също има срещи с Дуда и Моравецки. Това бе първото посещение на унгарския държавник в Полша, след като партията му ФИДЕС спечели парламентарните избори, а той вече за четвърти път бе преизбран за министър-председател.
В дневния ред на полско-унгарските преговори влязоха наред с двустранните проблеми общоевропейски въпроси и взаимодействието между двете страни в ЕС, свързано по-специално с новия бюджет на Евросъюза за периода след 2020 г. и с миграционната политика. Отделно внимание бе обърнато на проблемите в регионалното сътрудничество, засягащи Вишеградската група и "Три морета".
На другия ден полският премиер разказа, че в разговора с Орбан са били повдигнати въпроси около дългогодишното финансово планиране, миграцията и бежанците. И нещо по-забележително: унгарският министър-председател изтъкна във Варшава сходството в позициите на Полша и на страната му по въпроса за новия бюджет на ЕС. Виктор Орбан заяви, че и двете държави се стремят да защитят интересите на фермерите в рамките на новия европейски бюджет. Той добави, че според него бюджетът на ЕС трябва да е ориентиран към такова бъдеще, в което най-важна роля да играе единен вътрешен пазар на ЕС с честна конкуренция. По думите на унгарския политик т. нар. стари членки на ЕС печелят от такива страни като Полша и Унгария.
Сегашните събития представляват всъщност "бюджетен бунт", какъвто "млада Европа" се опитва да вдигне срещу страните-основателки на ЕС. Предварителен вариант на бюджета на Европейския съюз за поредния финансов период бе представен в началото на май. И предизвика недоволството на Полша, според която свиването на средствата за селското стопанство и за политиката на сближаване може да се окаже прекомерно.
"Фактически нещата не опират до бюджета. Това е само повод укрепващите страни от Централна Европа да заявят амбициите си, желанието си да играят по-значима роля в европейските работи - каза в коментар за РОСБАЛТ експертът на Вишеградския фонд Кшищоф Замировски. - През последните две десетилетия полската икономика демонстрира темпове на растеж, близки до китайските. Тъй че Варшава става естествен силов център в региона и същевременно изразител на интересите на т. нар. Младоевропейци."
Да напомним най-мащабното разширяване на Европейския съюз преди 14 години - на 1 май 2004 г. в общността влязоха 10 държави: Полша, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения. По-късно се присъединиха България и Румъния (през 2007 г.), след тях Хърватия (през 2013-а). Но доста преди разширяването на ЕС, малко след краха на Варшавския договор - през 1991 г., в Централна Европа се формира собствено регионално обединение - Вишеградската група, съюз между Полша, Унгария, Чехия и Словакия (тогава все още Чехословакия). Официално групата бе оформена при среща между лидерите на трите постсоциалистически страни - Лех Валенса, Вацлав Хавел и Йожеф Антал, в унгарския Вишеград. Там бе подписана съвместна декларация, изразяваща стремежа на държавите да се интегрират в европейските структури.
За четвърт век оттогава "вишеградските" страни получиха желаното членство в Евросъюза, укрепнаха в икономически и политически план. Закономерно нараснаха и амбициите им.
Така се роди геополитическата концепция за "Три морета" - европейския регион в триъгълника между Балтийско, Черно и Адриатическо море. По замисъла на авторите (предимно с варшавско "жителство") инициативата трябва най-вече да консолидира икономически страните от Вишеградската група, балтийските държави (Литва, Латвия и Естония), а също така Хърватия, Австрия, Словения, България и Румъния. В бъдеще към новия геополитически съюз ще може да се присъединят Беларус, Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и Черна гора.
"Вишеградските страни виждат в "Три морета" отговор едновременно на две предизвикателства. От една страна, това е начин да отстояват интересите си пред "стара Европа" и най-вече пред оста Берлин-Париж. Оттук идва впрочем и стремежът на Полша и Унгария да поддържат "специални отношения" със САЩ - посочи Кшищоф Замировски. - Нещата тръгват между другото от проект със същото име, предложен от Юзеф Пилсудски. Идеята му от периода между двете световни войни бе да обедини славянския Запад и против Германия, и против Съветския съюз."
А през последните десетилетия проектът на Пилсудски доби нов живот като геополитическа концепция, целяща да обедини постсъветските страни от Балтийско до Черно море. Варшава обаче не забравя и неуморно напомня на всички останали къде точно се е родил замисълът. И явно няма намерение да изостави претенциите си за лидерство в Централна и Източна Европа.
/БТА/


Инфлацията и потребителските цени ще са на фокус през седмицата
Светът има нужда политическите лидери отново да заобичат своята планета
Украинските роботи са уязвими към руските дронове, Киев се готви за следващия "Рамщайн"
SpaceX, Tesla и Anthropic може да променят S&P 500, но това няма да стане веднага
Кадър на деня за 15 ноември
Естония затваря границата си с Русия от 1 декември
Дрогиран и пиян граничен полицай блъсна и уби ученичка в Драгоман
Църковен празник на 16 ноември и кой празнува имен ден днес
Клоп се закани на Нидерландия
САЩ иска Гуардиола за селекционер, но има голям проблем
България ще решава 3 ключови задачи в Талин
За финал: България ще мие срама в Естония
Спортът по телевизията днес, 16 ноември
Мачовете по телевизията днес, 16 ноември
Шоколадова торта с богата глазура
Нумерологична прогноза за 16 ноември
Таро карта за 16 ноември, понеделник – Четворка пентакли
Дневен хороскоп за 16 ноември, понеделник
Седмичен хороскоп за 16 – 22 ноември: Водолеите са изправени пред финансови трудности
Пухкава и ароматна италианска торта Panarellina
ХОББ не е заболяване само на пушачите - кои са останалите рискови фактори?
Как се създава индивидуална противоракова ваксина според мутациите в тумора?
Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?
Международни и наши светила представиха новите препоръки за лечение на диабет у нас
Ретинопатия на недоносеността: защо е важен прегледът на най-малките?
Лаеща кашлица и затруднено дишане при детето може да са признаци на круп
Честваме паметта на свети апостол и евангелист Матей
Англия надви Испания, Белгия се справи с Италия в Лигата на нациите
Колко ще струва животът в България през 2027 г.?
Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г
Българите първо се отказват от здравето си, когато парите свършат
Силни ветрове, мъгли, рязко затопляне и гръмотевици очакват България през новата седмица