В Русия се питат: При деескалация в Украйна ще паднат ли санкциите?

Руски издания коментират някои икономически, политически и хуманитарни последици от войната в Украйна. Московски експерт разсъждава във в. "Известия" може ли санкциите срещу Русия да бъдат отменени при деескалация на конфликта, а "Комерсант" се пита дали Европа ще се справи с новата мащабна мигрантска вълна.

Дипломатическите маневри на Русия и Украйна за сключване на мирно споразумение или поне за спиране на огъня поставят въпроса за сваляне на западните антируски санкции. Москва обаче вероятно не вярва това да стане или подозира, че ограниченията може да бъдат върнати по всеки повод и с нови политически искания, пише в "Известия" политологът Иван Тимофееев.

Според него санкциите може да станат точка от дневния ред на преговорите във връзка със ситуацията около Украйна, но трябва "да се обсъждат конкретни параметри на санкционната деескалация, а не абстрактни обещания". Аналитикът класифицира икономическите и политическите мерки срещу Русия, посочва, че подробностите са различни при отделните страни, и нарича "осъществима задача" последователното или едновременното им анулиране "от институционално гледище".

Но дори ако Русия и Украйна постигнат компромис, санкциите срещу Москва може да бъдат запазени изцяло или отчасти по политически съображения. Първият ключов фактор тук е политическият капитал на съответните национални лидери. Налагането на санкции по принцип им дава възможност да натрупат такъв, а отмяната им често води до критики от опозицията. Русофобията на Запад днес е толкова силна, че всякакви стъпки назад крият риск от загуба на политически точки, смята експертът.

По-важен фактор по думите му са възможните опити "да се изстискат от Русия максимални отстъпки". Спирането на огъня примерно може да бъде обвързано с допълнителни условия Москва да компенсира щетите на Украйна, а неизпълнението им да стане повод за запазване на антируските санкции. Западът може да прояви гъвкавост с оглед собствените си икономически интереси и ако Русия спре бойните си действия, да смекчи част от ограниченията. Съмнително е обаче дали на Русия и гражданите й ще бъдат върнати активите им, запорирани или конфискувани в чужбина. Те вероятно ще бъдат използвани за финансиране на западната военна и гражданска помощ за Украйна, прогнозира руският наблюдател.

Почти 4 милиона бежанци са напуснали Украйна през последния месец. Около 3,3 милиона от тях са останали в страни членки на ЕС, сочат данни на ООН, цитирани в "Комерсант".

Властите, а и стотици хиляди местни жители, подпомагат хората, останали без дом. В европейските столици обаче има опасения, че ако руската "специална военна операция" в Украйна се проточи, някои от страните, приемащи бежанци, може да не се справят с финансовото и логистично натоварване, пише вестникът.

Механизмът за предоставяне на временно убежище на бежанци съществува на хартия от 2001 г., но досега не е прилаган на практика в ЕС. Той бе задействан за пръв път след започването на "специалната военна операция" и спешното решение на европейските лидери да приложат от началото на март Директивата за временна защита.

Проблемът с бежанците е дългогодишен за европейските страни. Миграционната криза стигна своя пик през 2015-2016 г., когато в страните от ЕС бяха подадени 2,4 милиона молби за убежище - главно от сирийци и иракчани. Сега обаче, както сочат данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, само за месец - от 24 февруари до 29 март, от Украйна са избягали 4 019 287 души. Над 350 000 от тях са заминали за Русия, над 387 000 - за Молдова, а почти 3,3 милиона са останали в държави от ЕС.

Активираният специален юридически механизъм за временна защита дава възможност страните от ЕС да помагат на всички едновременно, а не да разглеждат отделно всяка молба за убежище. Според Ройтерс официални молби за временна защита са подали досега 800 000 души. Може би още не всички са наясно къде ще се заселят, пояснява "Комерсант".

В случая с Украйна европейските страни срещат, освен финансови, също и проблеми от социален характер. Много от тези държави се наложи през последните години да водят борба за места в училищата и детските градини, за качествено образование, а ето че трябва да отпуснат места в учебните заведения и на украински деца. Именно жени и деца са повечето бежанци от Украйна.

По данни на ООН от Украйна са избягали над 1,5 милиона непълнолетни; те ще имат нужда от медицинска и психологическа помощ, от лекарства и ваксини, от учебни материали на родните им езици. А бежанците от Близкия изток и Африка, чакащи разглеждане на молбите си с месеци и години, на места вече са възмутени от това колко бързо получават места в университетите и разрешения за работа  "конкурентите" им от Украйна, добавя "Комерсант".
/БТА/

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.