Санкциите "изписаха вежди" на "Газпром", плаща на Кремъл 8,6 млрд. паунда

Подкрепяната от руската държава енергийна компания "Газпром" е готова да изплати на Кремъл 8,6 млрд. паунда, след като отбеляза рекордни печалби.

Компанията отчете нетна печалба от 2,5 млрд. рубли (35,8 млрд. паунда) за първите шест месеца на тази година. Цените на петрола и газа се повишиха през този период, тласкани нагоре от опасенията за доставките след нахлуването на Русия в Украйна.

Кремъл притежава 49,3% от Газпром и ще участва в изплащането на 1,21 млрд. рубли, след като управителният съвет предложи на инвеститорите изплащане на 51,03 рубли на обикновена акция. Решението ще бъде представено на акционерите на извънредно общо събрание на 30 септември.

Дивидентът представлява неуспех в усилията на Запада да задуши руската икономика чрез санкции. Обединеното кралство и Европа също предприеха мерки за постепенно прекратяване на вноса на руски нефт и газ, за да предотвратят финансирането на режима на Владимир Путин от страна на Запада. Вместо това обаче Русия увеличи износа на петрол за Азия, а цените на газа се повишиха в отговор на намаляването на доставките от "Газпром" за Европа.

Заместник-изпълнителният директор на "Газпром" Фамил Садигов заяви: "Въпреки натиска на санкциите и неблагоприятната външна среда, Групата Газпром отчете рекордни приходи и нетна печалба по МСФО през първата половина на 2022 г., като същевременно намали нетния дълг и ливъриджа до минимум."

Изплащането следва решението от юни да се отмени годишният дивидент на Газпром за първи път от 1998 г. насам. Решението доведе до спад на акциите на компанията с близо 30% за един ден.

Решението за дивидентите идва в момент, когато енергийните компании и политиците са изправени пред нервно очакване да разберат дали Русия ще включи отново доставките на газ по газопровода "Северен поток 1" за Европа.

Русия съобщи, че е спряла подаването на газ по газопровода в Балтийско море от 5 ч. сутринта в сряда за три дни, за да извърши ремонт.

През последните месеци "Газпром" намали добива на газ до най-ниското ниво от 2008 г. насам. През юли потокът беше спрян за 10 дни за планова поддръжка, но само на 20% от капацитета на фона на спор за невъзможността да се върне оборудване поради наложените на Русия санкции.

Нов скандал назря, когато главният изпълнителен директор на "Газпром" Алексей Милер заяви, че "Сименс Енерджи" не е в състояние да извърши редовна поддръжка на оборудването за газопровода "Северен поток 1".

Ръководителят на руския енергиен гигант също така заяви, че основната поддръжка на оборудването на "Северен поток 1" не е възможна заради западните санкции, съобщи информационната агенция Интерфакс.

Тази седмица един от най-големите френски доставчици на газ, Engie, заяви, че Газпром ще намали допълнително доставките за компанията поради несъгласие с прилагането на някои договори. От началото на войната "Газпром" вече значително намали доставките за Engie, която има 9% дял в "Северен поток 1".

В сряда спорът ескалира, като руската компания се подготви да спре всички доставки за френския си изпълнител от 1 септември, позовавайки се на липсващи плащания.

Газпром заяви, че решението за спиране на доставките на газ за Engie се дължи на факта, че френската фирма не е платила изцяло доставките на газ за юли. Приема се, че Engie е приспаднала от плащането "компенсация" за спада в доставките на газ през последните седмици.

Европейските правителства обвиниха Путин, че е използвал доставките на газ по време на конфликта в Украйна. Москва отрича това и посочва технически причини за прекъсването на доставките.

Европейската комисия проучва възможностите за спешна намеса на пазарите на газ на едро на фона на опасенията от рязко покачване на сметките и прекъсвания на електрозахранването тази зима.

Европейските държави средно надхвърлят целите за съхранение на газ, определени от ЕС преди началото на зимата. В европейските хранилища се съхраняват около 84 млрд. куб. м природен газ, което е повече от целта от 65 млрд. куб. м, определена за 1 септември, и близо до целта от 88 млрд. куб. м, определена за ноември.

Франция, Полша, Италия и Чешката република вече са постигнали целта за ноември, докато Латвия е единствената страна, която изостава от целта си за септември, съобщиха от консултантската компания Aurora.

Най-много място за съхранение остава в Германия - 2,6 млрд. куб. м, тъй като тя има по-високи цели и огромни съоръжения за съхранение. /БГНЕС, The Guardian

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.