Камза – най-бързо развиващият се град в Албания. Откъде са парите?

Малкият град Камза се намира едва на няколко километра от столицата на Албания Тирана. Сградите там са различни по височина, форма и цветове. Някои все още не са измазани, други са недовършени, трети се изграждат наново.

"Хората обръщат много внимание на естетиката на къщите. Те показват културата и богатството, което семейството има“, казва местният жител Нази Мурджа.

Улиците, които носят имена на известни личности и чуждестранни градове, са препълнени – деца, възрастни мъже, които играят домино и продавачи се борят за повече пространство.

Преди 10 години Камза беше бедно градче, но днес то е едно от най-бързо развиващите се в Албания, а това се дължи на неговите граждани и на всички онези техни близки, които са избягали в някоя друга държава.

В цяла Източна и Южна Европа миграцията променя драстично облика на обществата. Селца и малки градчета в Гърция, из целите Балкани и Италия се обезлюдяват. Младите хора отиват в близките по-големи градове и държави в Западна Европа, за да търсят работа. Те забравят родните си места. Но в Камза ситуацията е различна. Къщите, бизнесите и инфраструктурата -  всичко това се дължи на албанската диаспора от няколко милиона души.

"Хората обичат града, защото го построиха сами. Всеки е допринесъл с нещо. В по-старите градове, ти си просто гражданин, но тук оставяш следа“, казва пред The Guardian бившият заместник-кмет Томор Котараджа.

Историята на Камза е хаотична, точно като улиците й. По времето на комунизма земята под града била притежавана от държавата, а там живеели около 5000 души. Миграцията била забранена напълно. Така работниците, миньорите и фермерите били изолирани от останалата държава.

"Според пропагандата да живееш в тези градовете било най-хубаво, защото въздухът е по-чист“, спомня си Котараджа. Но когато Демократичната партия на Албания взела властта през 1992 година, хилядите работници се отправили към столицата.

"Да, животът на север не беше лесен, казва Исмаил Вейзи, който се мести в Камза именно през 1992 година, заедно със съпругата си и двамата си сина. – Лежах няколко пъти в болница, заради химикалите, които дишах. През зимата температурата падаше до минус 20 градуса и трябваше да пътуваме дълго, за да вземем дърва за огрев. Да се преместя тук беше въпрос на живот и смърт”.

Стоейки в удобния си дом, с нови мебели, в центъра на Камза, Вейзи си спомня, че когато се нанесъл в града, всичко наоколо било голи полета.

“Някои хора живееха в конюшните, други бяха оградили земята, върху която да построят бъдещите си домове. Някои бяха дошли със семействата си, други – с цял клан“, разказва Вейзи. Той си построява простичък малък дом с две стаи. Нямал канализация, нито електричество. Вода носел от извор, на един час път от Камза.

Хората, идващи от север изпитвали трудност да се слеят с хората от Тирана не само културно, но и вокално – те говорили с различен диалект от местните и трудно се разбирали с тях. През всичките тези години, новите заселници живеели на кланове. През 1995 година, полицията се опитала да сложи край на тази практика, но се отказала след силен отпор.

"Хората от Тирана ни гледаха с презрение. За това се трудехме здраво, за да подобрим позицията си. Като се имаше предвид, че нямаше почти никаква работа, миграцията беше единствената ни опция. Започнахме с Гърция и Италия“, казва Котараджа.

Днес, хората на Камза разчитат повече на Великобритания, въпреки че мястото им в камион струва близо 15 хил. долара. Местните са привлечени от добре установеното албанско общество там. В Англия има и по-малко дискриминация, сравнение с другите държави.

"Всичките ни пари отиваха в къщите. Хората започнаха да черпят опит от чужбина и да строят по-големи и по-хубави домове“, обяснява Котараджа.

Мурджа, учител от Дебър, се мести в Камза с парите, изпратени от най-големия му син, който работи в Гърция.

"Главната ми цел бе да образовам децата си тук. Условията в селата бяха ужасни, нямаше инфраструктура. Жена ми е медицинска сестра и никога не бихме успели да си построим дом със заплатите си“, разказва той.

Когато той пристига в Камза, градът все още няма улици: "Докато стигна до училището, вече бях покрит целия в мръсотия“. Няколко години по-късно и средния му син заминал за Великобритания. По-късно го последвал и по-малкия.

Вейзи също превръща барачката си от две стаи в дом с парите на сина си, който работи в чужбина. Той е художник и декоратор в Германия.

"Имам телевизор, хладилник – винаги му казвам, че не ми трябва най-новият модел, но той казва – не!“

Камза започва своя възход, когато през 2007 година градът получава статута на самостоятелна община.

"Промените се случиха много бързо“, казва Котараджа. Прокарана е канализация, общината отпуска пари за да се построят пътища и училища. Строежът на сгради бе легализиран и контролиран. Някои нови фабрики и бизнеси осигуряват работа, но безработицата все пак е около 50%. Миграцията остава най-големият източник на приходи.  Правителството изпитва трудност в събирането на данъци върху парите, изпратени от чужбина. По-голямата част от тях са изкарани на черния пазар.

"Миграцията се е увеличила от 2013 година насам. Хората не виждат надежда или възможности в Албания“, споделя Котараджа. Албанците, повече от всяка друга нация, се опитват да влязат във Великобритания нелегално.

Ала въпреки възхода на града, някои местни жители казват, че си спомнят с носталгия времето, когато са можели да строят където и каквото си поискат.

"Има много корупция. Сега трябва да дадеш подкуп на някого само, за да получиш позволение да оправиш покрива си. Но въпреки всичко е хубаво. Щастлив съм“, казва Вейзи.

А жителите на Тирана? Те все още смятат, че градът не е трябвало изобщо да бъде построен. Хората в Камза обаче са горди с това, което са създали.