МТ закъсняло с мерките за подкрепа на бизнеса по време на пандемията

Министерството на туризма закъснява с мерките за подкрепа на бизнеса по време на пандемията, съобщиха от Сметната палата. В резултат от извършения одит, на министъра на туризма се дават осем препоръки, изпълнението на които да доведе до по-голяма ефективност на работата в процеса по администриране на държавните помощи и за осигуряване на мониторинг и оценка на ефективността на схемите за тях. Министърът трябва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в срок до 31 юли 2024 г., предаде БТА.

Седем специфични мерки за подкрепа на туристическия сектор са приложени от Министерството на туризма (МТ) за периода от 1 февруари 2020 до 31 декември 2021 г. Те са на обща стойност 149 милиона лева, реализирани са чрез схеми и процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и са финансирани със средства от държавния бюджет и Оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност" 2014-2020 г.

"Браншовите и професионалните организации в сектора оценяват политиките на МТ като пасивни, а действията на министерството – като закъснели. Причината е, че идентифицирането и изпълнението на подходящи мерки за подкрепа на туризма се явява сериозно предизвикателство пред Министерството на туризма, което не разполага с достатъчен административен капацитет за тяхното разработване и изпълнение". Това е заключението на Сметната палата след извършен одит "Ефективност на мерките в подкрепа на туризма за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19" за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

До началото на пандемията администрирането на държавни помощи е несвойствена дейност за Министерството на туризма и по време на пандемията е извършвано с наличната във ведомството експертиза. Не са предприети действия за утвърждаване на ред и процедури за ясно разпределение на отговорностите и задължителните стъпки при разработването на дизайна на схемите за държавна помощ, тяхната последователност и срокове за изпълнение, така че да се гарантира постигане на ефективност на действията на администрацията. С голямо закъснение се регламентират функциите на министъра като администратор на държавни и минимални помощи. Остава обаче необходимостта от утвърждаването на регламент по всеки един от етапите на планиране, разработване, изпълнение, текущо наблюдение, отчитане и докладване на резултатите.

Министерството на туризма не е направило анализ, който да приоритизира браншовете в туризма, най-силно нуждаещи се от допълнителен ресурс за оцеляване в условията на пандемията. По тази причина по-голямата част от процедурите/схемите за подпомагане не са инициирани от министерството, а са в резултат на действия на други заинтересовани страни и това в някои случаи е оказало негативен ефект при насочването им.

Така например, в резултат на недостатъчно ефективна комуникация между отговорните органи на законодателната и изпълнителна власт, измененията по схемата Държавна помощ за туроператори, които използват въздушни превозвачи с лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, са довели до неколкократно спиране и възобновяване на нейното изпълнение. Причините са свързани с условието схемата да се прилага само за туроператори, използващи въздушни превозвачи с български лиценз, определено от Европейската комисия като дискриминационно.

От всички конкретно насочени само за туристическия сектор мерки, единствено предложението да се предоставят ваучери на потребителите на туристически пакети, отменени поради пандемията, като заместител на възстановяването на предплатени от тях суми към туроператори и туристически агенти, е инициирано от Министерството на туризма.

От Министерството на туризма не е извършена навременна оценка за необходимостта от целенасочено финансово подпомагане на туроператорите и туристическите агенти, макар че е налице информация за значителния размер на общата стойност по предплатени и нереализирани туристически пакети от около 250 млн. лв., формиращи задължения към над 200 000 клиенти и доставчици. В резултат на това схеми за осигуряване на ресурс за изплащане на дължими суми за нереализирани пътувания са въведени между 6 и 9 месеца след обявяване на извънредното положение в страната, а безвъзмездната финансова помощ е получена от бенефициентите 12  месеца след обявяване на пандемията.

Не са предприети своевременни действия и за подкрепа на лицата, осигуряващи допълващи туристически услуги, като екскурзоводи, планински водачи и други. Едва 11 месеца след обявяване на извънредното положение в страната, министерството на туризма стартира проект по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 за насърчаване на заетостта на екскурзоводи и планински водачи, членуващи в сдружения и асоциации. В резултат на това, въпреки че договорите с изпълнителите на проекта - сдружения на екскурзоводи и планински водачи - са сключени в рамките на шест месеца от стартиране на мярката, средствата по нея не са изплатени повече от 2 години след обявяване на пандемията.

При разработване на дизайна на мерките са допуснати различни пропуски, забавяния, а в някои случаи и несъответствия с изискванията, което създава затруднения за лицата, извършващи оценяване на заявленията/проектните предложения и осъществяване на контрол.

Допуснати са слабости в процеса и изпълнението на стартираните схеми и процедури за подкрепа, като не се гарантира във всички случаи справедливо и целенасочено подпомагане в съответствие с потребностите на предприятията от туристическия сектор.

Първите действия за осигуряване на достатъчен административен капацитет и на финансов ресурс и предложения за наемане на външни експерти са предприети от Министерството на туризма едва след стартирането на схемите и процедурите. Така например при първата обявена схема за държавна помощ за туроператори с чартърни полети, анализът, с който е оценена невъзможността на министерството да се справи с допълнителния обем работа по предоставянето на помощта, е извършен едва 5 месеца след стартиране на схемата.

Липсва ясен регламент на извършване на проверките за допустимост и това води до прилагане на нееднакъв подход и различно третиране на кандидатите при оценка на заявленията/проектните предложения.
Времетраенето от подаване на заявлението до изплащане на помощта по отделните процедури/схеми отнема между 33 и 87 дни, като най-съществено забавяне се наблюдава при процедурата "Подкрепа на предприятия, регистрирани като туроператор или туристически агент" и по схемата  "Държавна помощ за лица, извършващи туроператорска дейност за възстановяване на дължимите суми на клиенти за неосъществени пътувания от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г.
Независимо от положените усилия от Министерството на туризма, не са предприети достатъчни действия за по-ефективно използване на финансовия ресурс, определен за подпомагане в условията на ограниченията от пандемията от COVID-19. Преобладаващата  част от подкрепата за туризма – 59 на сто, е за изплащане на компенсации за запазване на заетостта чрез инструментите за спешна подкрепа на бизнеса в секторите "Хотелиерство и ресторантьорство" и "Туроператори и агенти". Подкрепени са почти всички браншове в туризма с изключение на екскурзоводи, планински водачи и други, предоставящи допълнителни туристически услуги, въпреки че са сред най-засегнатите в туристическия бранш заради отмяната на организираните пътувания.
Недостатъчно високият дял на договорирани и изплатени средства по три от седемте схеми за подпомагане с държавна помощ, както и липсата на договорени и изплатени средства по две от схемите показва слабости в прогнозирането и планирането на бюджета и реализацията на схемите

Създадената тежка ситуация за туристическия сектор в условията на COVID-19 изисква предприемане на навременни и адекватни действия от министерството на туризма. Липсата на иницииращи действия за идентифициране на подходящи мерки и допуснатите слабости не гарантират в достатъчна степен осигуряването на своевременно и целенасочено подпомагане в съответствие с потребностите на заинтересованите страни и са причина за преобладаващата негативна оценка на бенефициентите за недостатъчност и ненавременност на предоставената подкрепа, е заключението в доклада на Сметната палата.