Една неразказана история: барети, пистолети и бой

“В България има една категория полицейски служители, които са извън закона, вършат какво си искат и няма кой да ги накаже”, коментира за Dnes.bg Александър Христов от Бургас, който осъди България в Страсбург заради проявено над него и семейството му полицейско насилие.

С решение на Европейския съд за правата на човека страната ни ще трябва да плати 14500 евро обезщетение на пострадалите и още 2500 евро за разноски по делото.

Това е първото подобно спечелено дело, което осъжда действията на полицейските служители и на институциите в България, които трябва да ги разследват.

Историята на семейство Христови е достойна за сценарий на холивудски екшън, а финалът може да се нарече happy end за потърпевшите, макар че официалното потвърждение на съда все още не е излязло, а правителството ни има възможност да обжалва.

“Донякъде съм удовлетворен, но има едно важно обстоятелство, което е описано в решението на Европейския съд, а именно, че трябва да бъдат издирени и наказани виновните лица. Но в България надали ще се намери прокурор, който да поиска разследване срещу това, което са извършили полицейски служители”, коментира мъжът.

На 17 февруари 2004 г. в дома на Александър Христов нахлуват 7-8 маскирани и въоръжени полицаи от НСБОП. Операцията се води от Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР.

Причината за зрелищната акция на баретите е, че Христов е заподозрян в подбудителство и оказване на помощ при фалшифициране на валута. И макар че по време на ареста той не е оказал никаква съпротива, спецполицаите го повалят на земята и започват да го ритат пред очите на съпругата му Живка и 5-годишната им дъщеря Виктория. Свидели на случващото се са още тъщата на заподозрения и негови съседи.

Изплашено от страшната сцена, детето започва да плаче. В този момент един от маскираните проявява “мъжество” и опира пистолет в главата на момиченцето, като му крещи да замълчи, спомня си Христов.

Ужасената майка се опитва да защити дъщеря си, но полицаят насочва дулото към нея и й нарежда да накара малката Виктория да млъкне.

Обискът на дома продължава около два часа и приключва, без да са открити доказателства за престъплението, в което мъжът е обвинен.

По думите на Александър Христов полицаите са нахлули в жилището му, без да обяснят за какво са там и без да покажат съдийско разрешение за претърсване.

На следващия ден майката и вуйчото на Христов са откарани под конвой до банката, откъдето са иззети всичките им пари, за да се провери дали са фалшиви. След месец отнетата сума е била върната, като е установено, че банкнотите са истински.

Мъжът е държан под стража до 20 май 2004 г. и е освободен срещу гаранция от 2000 лв. През 2007 г. е осъден на 6 години затвор, след като свидетели по делото му са двама полицейски служители, единият от които води полицейската операция в дома му.

”Излежах 4 години. Миналата година ме освободиха на базата на чл. 420 от Наказателния кодекс, в който се казва, че когато има решение на Европейския съд в полза на осъдения, делото трябва да бъде възобновено и да се разгледат новите обстоятелства.

В мотивите на европейското решение влиза и фактът, че главният свидетел по моето дело е полицейски служител, ръководил бруталната акция в дома ми”, коментира още Христов пред Dnes.bg.

След ареста съпругата му Живка подава оплакване до Сливенската военна прокуратура с искане за разследване на полицаите, нахлули в дома й. След като оттам няма реакция, жалби са подадени във Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура. И двете институции отказват да образуват наказателно производство.

“Искам да се извърши разследване, да се установят кои са лицата, нахлули в дома ми, участвали ли са впоследствие като свидетели по наказателното дело, лъжесвидетествали ли са и дали техните показания са приети от съда.

Най-важното за мен е да се установи кое е продиктувало тези полицейски безобразия, защо са влезли в дома ми и какво са търсели. Те казват, че са търсили стотици долари, а не откриха нито един”, коментира потърпевшият.

Според адвоката му Михаил Екимджиев, водил делото в Страсбург, решението на европейския съд до голяма степен ще предопредели и решенията по останалите жалби срещу полицейско насилие у нас.

“Европейския съд прави анализ на българския Закон за МВР и на правилника за приложение на МВР и подлага на унищожителна критика тези разпоредби, които забраняват разкриването на самоличността на маскираните полицаи, участвали в такива акции”, коментира Екимджиев.

Той обясни, че според съда в Страсбург точно тези полицаи, които често се използват за нелеп PR на МВР, получават наказателноправен имунитет. Те практически не могат да бъдат разследвани и наказвани.

Освен това Европейският съд критикува и липсата в българския НК на текстове, криминализиращи полицейското насилие, при които не са нанесени физически травми.

“Практически държавата и полицаите не отговарят за шока и причинения стрес на хората, дори в акции, в които използването на такива спецчасти е било напълно ненужно. Такава е последната операция в село Мировяне”, обяснява юристът.

Въпреки решението на международния съд Александър Христов е песимист за развитието на неговия казус.

“Такива безобразия ще има и занапред, защото съществува една категория полицейски служители, които са ненаказани. Прокуратурата не си върши работата. Още повече, защото се знае, че няма да бъдат рефлектирани от законите държавата”, казва той.