Хиляди чакаха на опашка да видят Самарското знаме

Хиляди вече успяха да видят оригинала на Самарското знаме, изложено само днес, на 3 март, в чест на 135-ата годишнина от Освобождението на България в Националния военноисторически музей в София.

Посетителите продължават да се увеличават, водени от желанието си да отдадат почит на една от най-големите български светини – оригинала на Самарското знаме. Малки и големи са изпълнили двора на музея, чакайки да се докоснат до частица от славната ни история.

Музеят ще работи до 19 часа, входът е свободен, съобщиха от институцията.

„Нека това знаме премине от край до край по цялата българска земя, нека изтрият с него скръбните си очи нашите майки, жени и дъщери.” – с тези думи старият войвода Цеко Петков забива последния златен гвоздей в дръжката на Самарското знаме на 18 май 1877 г. в гр. Плоещ пред строените редици на Българското опълчение и руските полкове.

При Стара Загора знамето получава бойното си кръщение и под диплите му загиват шестима знаменосци. Великата закрила на Иверската Св.Богородица и на светите братя Кирил и Методий, изрисувани върху знамето, бди над опълченците при отбраната на Шипченския проход и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша (9 януари 1878 г.).

След създаването на Българската земска войска след Освобождението светинята е поверена на 3-та Радомирска пеша дружина. През 1880 г. знамето е наградено с І степен на новоучреденото и най-популярно отличие – ордена „За храброст”, и е едно от двете знамена, носители на високата награда в цялата ни история. С връчването на новите бойните знамена на армията (30 август 1881 г.) Самарското знаме отива в двореца, откъдето през 1946 г. постъпва в Националния военноисторически музей. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.