България е страна на кръстопът с бунтовен народ

България е страна на кръстопът с бунтовен народ. Така определи страната ни световноизвестният философ, теоритик, семиотик, психоаналитик и писателка Юлия Кръстева, цитирана от БТА. Тя изнесе днес лекция „Новите форми на бунта“ в препълнената Аула на Софийския университет.

Кръстева е част от интелектуалния елит на света, доктор хонорис кауза е на Софийския университет и на университети в САЩ, Канада и Европа. Тя е родена в България, но от 60-те години на миналия век живее и работи във Франция. Неин близък приятел е друг световноизвестен български интелектуалец, Цветан Тодоров, който преди дни също имаше изява в България.

Юлия Кръстева е офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги, носител на наградата Холберг. Автор е на над 30 книги, преведи на десетки езици.

„За пръв път в историята си даваме сметка, че не е достатъчно да заменим старите ценности с нови "решения", каза по време на лекцията си Кръстева. Според нея всяко решение, което се превръща в ценност и възнамерява да замести старите рецепти, застива на свой ред в потенциално тоталитарни догми и безизходици.

„Под натиска на техниката, диктата на образите и ускорението на информацията, забравяме, че човекът е истински жив, когато има душевен живот“, каза тя. Според нея такъв живот съществува, единствено когато човек постоянно поставя под въпрос своите норми и способности, идентичността си; „желанията си, страданията си, своите любови и омрази“. „Тъкмо разбунтуваните мъж и жена, в своето безпокойство на изследователи, са факторите, които усещат разочарованието от цивилизацията и търсят подходящ отговор“, обясни още  Юлия Кръстева.

Според нея е належащо да се прокарат мостове между светския и християнския хуманизъм, както и с другите религии. Кръстева смята, че нашето общество е попаднало в клопката на едно изключително счетоводителско ръководене на живота. Според нея то мисли все повече през "данни", "цифри", "стойности" и все по-малко през "въпроси".

Юлия Кръстева смята, че съвременното общество се намира пред предизвикателство да отговори на въпроса дали е способно да се изправи пред кризата на нуждата да вярваш и на желанието да знаеш, която похлупакът на религията вече не може да овладее и която заплашва основата на връзката между хората.