Сензация: Намериха ли гроба на княз Боян Енравота?

Луксозен гроб, иззидан от тухли, е открит тази сутрин при разкопките на Свещения кладенец, непосредствено под купола му, в Голямата базилика в Плиска. Открието е на археолога проф. Павел Георгиев, съобщиха от Националния исторически музей

Археологът предполага, че това е мартириумът на първия български мъченик за християнската вяра – княз Боян Енравота.

Княз Боян Енравота е син на кан Омуртаг и внук на кан Крум. В 832 г. след смъртта на баща си, той е трябвало да заеме престола на България. Но група велики боили се възпротивили под предлог, че той бил приел християнската вяра.

При предприетото разследване княз Боян Енравота гордо заявил, че наистина е християнин и отказал да се отрече от Христос. Той бил осъден на смърт и посечен, както пише в хрониките „извън, но недалеч от крепостните стени ” в 832 г. Кан на България станал малолетният му брат Маламир, който починал млад в 837 г.

Престолът заел третият брат Пресиан, който към 845 г. изградил малка църква-мартириум над Свещения кладенец – мястото на екзекуцията.  Не случайно Голямата базилика е издигната точно тук, когато християнството било прието от цар Борис I, допълват от НИМ.

Този огромен храм, освен всичко друго, е трябвало да символизира победата на християнството над езичеството, а гробът на Свети Боян Енравота символично да крепи основите й.

Разкопките в Плиска са етап от програмата за реставрация на Майката на всички български църкви, възложена на НИМ от правителството на Бойко Борисов, което отпусна 500 хил. лв. за целта. Цялостната реставрация ще струва около 8 млн. лв.

Ръководството на Националния исторически музей е обезпокоено от факта, че към гроба на Св. княз Боян Енравота ще се стекат в следващите дни, особено през уикенда, хиляди поклонници.

"Умоляваме поклонниците да не преминават през полицейските ленти, с които са обградени гробът и кладенецът, за да не попадне някой в тях. Нека проявим християнско благонравие и смирение пред лобното място на първия български християнин мъченик", призовава директорът на музея Божидар Димитров.