Калфин видя експлоатация на BG работници в чужбина

Има много сигнали за експлоатация на българи, работещи в чужбина, заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Сигналите по думите му са за българи, които живеят в лоши условия, не им плащат осигуровки или вземат под минималната заплата в съответната страна.

Министърът посъветва всички, които мислят да работят извън България, да минат през някое бюро по труда и да получат консултация за условията и минималната заплата.

Много българи работят като домашни помощници, особено в Гърция и Испания, не са регламентирани заплащането, работното време и почивките, изтъкна той пред БНТ.

След като участва вчера в Брюксел в заседание на Съвета на ЕС по заетост и социална политика, Ивайло Калфин заяви, че за холандското председателство основен приоритет ще бъде възможността работещите в Европа да се придвижват от една страна в друга.

Фокусът ще е върху т. нар. командировани работници – например на строеж в Холандия отиват български работници, но не са наети от холандски работодател, а от български. Съответно получават български заплати и осигуровки, коментира Калфин. В такива случаи според него често не се спазват правилата за работно време и почивка.

"В България имаме добро законодателство, свързано с труда, но често получаваме оплаквания едва след като служителите са напуснали компанията. Сигналите са за неплатени или забавени заплати, или за хора, назначени на половин ден, които работят цял ден", обясни социалният министър. За да бъде проверката ефективна, той препоръча сигналът да се подава, докато човек е на работа.

"Човек трябва да защити правата си, а работодателите трябва да бъдат убедени, че трябва да си платят", настоя той.

Попитан дали има дискриминация при наемане на жени на работа, той каза, че в България 13,4% е разликата в заплатите на мъже и жени на една и съща позиция. Разликата в пенсиите е 40%. Причината е, че жените имат по-къс трудов стаж и по-ниски заплати. Средното европейско различие между мъже и жени е 16%. Ние сме малко под средните европейски равнища и все пак тези 13% не са малко, каза Калфин.

Според него жените са склонни да правят много повече компромиси, когато се договарят с работодателя си, за да могат да съвместяват работата с отглеждане на дете.

"Генерален приоритет на държавата е да търсим повече възможности родителите да си оставят детето от ранна възраст в детско заведение", каза Калфин.

На въпрос защо за отглеждане на дете през втората година майките не получават минималната заплата от 420 лв., а  340 лв., социалният министър заяви, че една такава промяна би струвала няколко десетки милиона лева. Той обясни, че управляващите решили тази година да се увеличи броят на семействата, които получават детски добавки.

Ивайло Калфин допълни, че в страната 150 – 160 хил. души не работят, но не са се записали в бюрата по труда. Част от тях получават пари от чужбина или работят сезонно извън страната – например в Гърция работят между 80 и 100 хил. души годишно в туризма и селското стопанство. Те обаче се водят демотивирани безработни.

Има и хора, които не се записват в бюрата по труда, защото не очакват нищо, за тях трябва да има специални политики, допълни социалният министър.