Купеният вот – заради работа, обществена поръчка, социална помощ...

Българите гласуват под натиск, за да не загубят работата си, за да не бъдат дисквалифицирани за обществена поръчка, за да получат ваучерите си за храна или социалните си помощи.

Това показват резултатите от изследване с автор Стойчо Стойчев, преподавател в СУ и експерт на Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ).

Това е второто му поред изследване върху заплахите за човешката сигурност в България - част от четиригодишен регионален проект в пет държави от Балканите и Турция, подкрепен от Дирекция "Разширяване" на Европейската комисия.

Според данни от проведено в рамките на проекта допитване, близо 28% от респондентите заявяват, че те лично или представител на тяхното близко обкръжение са били подложени на някакъв тип натиск или им е предлаган финансов и/или друг материален стимул, за да гласуват по определен начин.

Според експертите на ИРМИ в някои ромски квартали съществуват дори съвременни форми на робство, където цели семейства са в тотална зависимост от местни лидери и лихвари.

"Според нашите изследвания на терен и отговорите на респондентите, абсолютно всички по-значими партии в България прибягват до купуване на гласове, просто защото такава е динамиката на пазара и той го изисква", обяснява Стойчев, цитиран от пресцентъра на ИРМИ.

"Както споделиха представители на една партия, защо да даваме милиони за реклама по телевизията с неясни ефекти, като можем абсолютно гарантирано да си купим гласове", допълва той.

Според Стефан Ралчев, координатор на проекта за България, програмен директор на ИРМИ, подходът за решението на проблема трябва да е не само чрез наказателни действия на правоохранителните органи, но и чрез една социално-ориентирана кампания на всички институции, залагаща на превенцията. Но главният фактор – политическите партии, трябва да заявят желание за справяне с проблема.

Освен контролирания вот, и проституцията се разглежда като заплаха за човешката сигурност у нас.

Основният извод на тази част от анализа е, че рисковете за човешката сигурност на заетите в пазара на секс услуги като цяло са намалели заради свиването на първата и най-опасна категория на проституиращи – тези на улицата.

Една от причините е отпадането на трудовите ограничения за българи във всички страни на Европейския съюз в началото на 2014 г. и пренасочването на голяма част от заетите към по-богати пазари като Холандия и Белгия.

Друга причина е, че все повече проституиращи в България предприемат тази дейност доброволно с цел набавяне на допълнителни доходи и елементът на насилие не присъства в такава степен.

"Като цяло обаче рисковете за заетите в този сегмент остават: здравни, психологически, както и определени форми на принуда и насилие", коментира авторът на изследването Стойчо Стойчев.

Резултатите от проекта са били представени днес в Софийския университет "Св. Климент Охридски", съвместно с Катедра "Политология".