15% по-малко дърва отиват в печката, кубикът по-евтин с 5-10 лв.

За последните 5 години използването на дърва за огрев е намаляло с около 15%. Това съобщи Николай Павлов, председател на Асоциацията за енергийно оползотворяване на биомаса, цитиран от „Монитор“.

Според него основната причина е увеличаването на употребата на дървесни пелети или пък газификацията. „Хората предпочитат пелетите, въпреки че са по-скъпи, защото тази технология улеснява отоплението и то става много по-чисто. Другото предимство при тях е, че те имат лимит на влажност. Ефективността на един котел на пелети е над 90%. На дърва за огрев е едва до 65%, особено ако те са влажни. Затова трябва да се използват и по-голямо количество дърва и по този начин донякъде се елиминира предимството на по-ниската им цена. Има, разбира се, все още бедни райони, където на хората се отпускат енергийни помощи под формата на дърва“, поясни той.

Павлов припомни, че дървата за огрев, за да бъдат с необходимата ниска влажност, трябва да престоят поне година под навес или в закрито помещение. По думите му България е сред страните, където сравнително широко се използват пелетите за отопление и по този показател не сме последни в Евросъюза.

„Най-много се е увеличила употребата на този тип гориво в предпланинските райони на Родопите и Стара планина, Рила и Пирин, тъй като там има предприятия за производство на пелети. В по-големите градове също те са популярни, но главно в периферните квартали, където няма централно топлоснабдяване или газификация“, поясни той.

Николай Каканаков, зам.-председател на асоциация „Биомаса“, каза, че единствено в някои райони на Румъния се използват повече дърва за огрев от домакинствата, отколкото у нас. „Големите потребители на дървесни горива в Централна и Западна Европа като Австрия и Германия разчитат повече на дървесен чипс, който е остатък от дървообработването, а не директно на дърва за огрев. България няма традиция в използването на дървесен чипс. Домакинствата рядко го купуват. Причината е, че той изисква специални условия за съхранение. От време на време трябва да се разбърква, за да не се самозапали от гниенето. Затова и въпреки ниската му цена, колкото и на дървата у нас, се избягва“, обясни той.

Проверка в част от търговските обекти, продаващи твърди горива за зимата, показва, че към края на втората десетдневка на октомври на годишна база на места се наблюдава спад на цените на кубика дърва за огрев с 5-10 лв. или пък има застой на цените от същото време на 2019-а.

У нас все още използването на дърва за огрев е голямо, но износът ни намалява. От официалните данни за експорта на Националния статистически институт (НСИ ), които обхващат вътрешнообщностната търговия и износа за трети страни - извън Европейския съюз, е видно, че през последните 5 години размерът на транспортирания необработен дървен материал непрекъснато намалява. През 2015 г. същият е възлизал на 440 886 тона, а през 2019 г. е намален с близо 45% до 247 955 тона, от които 166 469 тона са декларирани като непреработени дърва.

По изчисления на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ)   средногодишният добив на дървесина е близо 7 млн. т. За миналата година транспортираната необработена дървесина извън пределите на страната възлиза на около 3 - 4% от това количество или в рамките на 210 000 - 280 000 т. „Въз основа на извършвания контрол на граничните контролнопропускателни пунктове от ИАГ смятат, че наблюдаваната тенденция за намаление на износа и вътрешнообщностната търговия с дърва за огрев ще се запази и през настоящата година.

По данни на агенция „Митници“, предоставени на „Монитор“, за първите 9 месеца на годината основни купувачи на българска дървесина са Северна Македония, Израел и Албания. За периода за тези страни сме експортирали 18 036 т дърва за горене под формата на трупчета, цепеници, клони, снопчета или подобни форми; дървен материал на трески или частици; дървени стърготини, отпадъци и остатъци, дори агломерирани под формата на трупчета, брикети, пелети или в подобни форми. Почти 43 500 т е било изнесеното количество необработен дървен материал, дори обелен, със или без беловина, двустранно или четиристранно грубо издялан, с приблизителна форма на квадрат или правоъгълник, сочи още митническата статистика.