Кирил Илиев: Правата на българите в РС Македония не стават за бизнес

Кирил Илиев е историк. Изследователските му интереси са свързани с новата и най-новата история. Следи отблизо процесите в РС Македония, както и отношенията между България и западната ни съседка. Той коментира пред Dnes.bg посещението на премиера Кирил Петков и може ли да се направят изводи от него.

Премиерът Петков направи първото си посещение в РСМ, може ли да се направят някакви изводи от него?

Изводите от посещението на Кирил Петков не са толкова положителни, колкото се опитаха да ни ги представят. На първо място съзнателно бяха заобиколени актуалните ключови проблеми - не стана ясно как ще бъдат гарантирани правата на българите, живеещи в РС Македония, не стана ясно какви механизми ще бъдат вкарани в употреба, за да се ликвидира говорът на омраза спрямо България и българите в Северна Македония и не се повдигна темата за защита на българското културно и историческо наследство в Северна Македония. Нито дума и кога историческата комисия ще продължи своята работа. Още по-смущаващо бе, че премиерът се срещна с абсолютно всички политически субекти, а за българите, които го чакаха с часове, отдели 15 минути, за да се снима с тях, но без да се поинтересува за техните проблеми и за тяхната борба за човешки права. Вместо това с фанфари ни обявиха да бъдем спокойни, че РС Македония нямала териториални претенции спрямо нас и това било истински триумф на родната дипломация. Човек да се чуди и мае дали да се засмее или да заплаче от подобно признание.

Как оценявате настоящата позиция на България спрямо РСМ  и дали с нея ще е възможно постигане на исканията, поставени от наша страна и след чието изпълнение България може да одобри начало на преговорите за членство на РСМ в ЕС?

Ключово за нас е да решим проблема с правата на българите живеещи там, Северна Македония да редактира историята си спрямо историческите извори от съответния период, спирането на демонизирането на българите на държавно и научно ниво, прекратяването на речта на омразата и разкриването на архивите на УДБА, за да стане ясно кои са били мъчителите на българите след края на ВСВ и по този начин да получим гаранции, че тази държава къса с тоталитарното си минало и не желае повече да се прикрива в сянката на Югославия.

А има амбицията да се превърне в модерна европейска държава, която осъжда стореното от югокомунизма.

И двете държави заявиха, че няма да прекрачват "червените си линии". Къде според вас може да се стигне до компромиси?

По отношение на правата на човека, историята и говора на омраза. Изгубихме 4 години и половина от подписването на Договора за приятелство и добросъседство, без да свършим нищо. В случая не ни е необходим компромис, а откровен, добронамерен и конструктивен диалог. Надявам се, че новият премиер в Скопие си дава сметка, че ключът към разрешаването на проблема с България се крие не в плащането на различни лоби структури из Европа и Балканите, а в диалога със София. На първо време имаме нужда не от самолет по линията София-Скопие, а от проактивни действия от тяхна страна по българските искания спрямо РС Македония.

Може ли преговорите в няколко допълнителни теми като икономика и транспорт да остави на заден план историческите различия?

Държа да кажа, че адмирирам желанието на новото правителство да размрази инфраструктурните проекти между двете държави, както и да положи усилия да създаде и активира икономически връзки между двете държави. Бизнесът е чудесно начинание, но човешките права на българите в Македония не стават за бизнес и с тях не може и не бива да се търгува. Намирам за цинично, преди да се реши проблемът с правата на българите, живеещи в С. Македония, да се говори за бизнес.

Безспорно едно изречение на Кирил Петков за фашисткия режим разбуни духовете. Гаф или желание за историческа истина според вас?

Категорично гаф, който беше произнесен на неправилното място в неправилното време.

Дали поставянето на въпроса за правата на българите в Северна Македония, които със сигурност трябва да бъдат защитавани, не е предизвикало реакцията от РСМ, в която се заговори за признаване на „македонско малцинство“ у нас?

Вероятно е така. Чуха се искания за реципрочност, най-вече от страна на опозиционния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски, но е хубаво първо да прегледат Преспанския договор с Гърция и да отговорят къде в него има реципрочност? Македония промени своето име в резултат от подписването на този договор и стана Северна Македония, нима Гърция стана Северна Гърция?

Има ли светлина в тунела по отношение на езика на омразата в РСМ, може ли ние от наша страна да провокираме намаляването й?

Топката е изцяло в полето на Република Северна Македония. На този етап те бяха приели стратегията да тупкат топката на едно място и да разчитат, че външен натиск ще сломи българската позиция. Надявам се се убедиха, че така не става и сега могат да бъдат по-усърдни и старателни по отношение на намаляването на речта на омразата.

При посещението си в Скопие Петков не се поклони на гроба на Гоце Делчев, какъв знак за вас е това?

Не знам в случая кой е по-лошият вариант - нашият премиер да не е чувал изобщо за Гоце Делчев и поради това да е подминал да стори поклон на гроба му или да знае кой е Гоце Делчев, но да не е счел за нужно да отдаде почит на този български колос. Във всеки случай това е сериозен гаф и притеснителен белег, че проблемът с историята е изпаднал в трета глуха.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.