Бедността - ключова роля младежите да не работят

Бедността има ключова роля за задържането на младите хора в България извън пазара на труда и образованието, пише в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от БТА.
Докладът на ИПИ си поставя за цел да изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs).

Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните са близо и под линията на бедността.

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях, посочват от ИПИ.

Най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред NEETs има много по-голям дял от тези с основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до пазара на труда. Доколкото тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно, пише в доклада.

Ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като сред младежите с български или турски произход има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е свързан с интеграцията на ромите, посочват експертите.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи – разлики са налице, но те не са значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната.

Данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното участие на жените на пазара на труда. Въпреки че не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца, а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността, пише в доклада.

Понастоящем по-голямата част от усилията по активиране на неактивни младежи пада върху Министерство на труда и социалната политика, и в частност Агенция по заетостта. Част от проблемите, които държат младежите неактивни обаче са по-скоро от компетенциите на институциите, които се занимават със здравни и образователни политики, или друг вид социална грижа. Затова е необходимо по-тясно сътрудничество между институциите, включително чрез обмен на данни и профилиране на индивидуалните потребности на  безработните младежи, препоръчват от ИПИ.

Значителна част от неактивните младежи са отпаднали от училище след началната и прогимназиалната фаза, което блокира достъпа им до висше образование и ограничава достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Съответно, поставянето на допълнителен акцент върху задържането в училище може да се разглежда като де факто

превенция на неактивността на по-късен етап от живота. Преди пандемията от Ковид-19 бяха положени мерки в тази посока, но след нормализацията на образованието те следва да бъдат възстановени и дори засилени, пише в доклада.

Интегрирането на неактивните жени се нуждае от специфични мерки. Важността на ролята на жените в семейната среда и грижата за деца означава, че подходящо решение за немалка част от тях би било по-широкото застъпване на работата от разстояние или на непълно работно време. От особено важно значение в някои части на страната и особено в столицата е достъпът до грижа за деца – детски градини и ясли, отчитат експертите.