Лъвов мост и неговата забравена история

Всеки знае - лъвът е национален символ на българския народ. Той е знак за храброст, власт и мощ. По време на Априлското въстание е рисуван върху знамената, а заради проявеното мъжество и решителност революционерите са наричани лъвове.

Животинското изображение има около 40 паметника из цялата страна, като най-емблематичен е Лъвов мост в центъра на София. Историята му разказва Миглена Георгиева в Историите ON AIR.

Преди повече от 130 години статуите са поставени там, за да напомнят на поколенията за делото на четиримата книжари – Никола Крушкин-Чолака, Георги Стоицев-Абаджията, Стоян Вардев-Табака и Кирил Геошев-Селянчето. Като членове на Софийския частен революционен комитет са заклети лично от Васил Левски в освободителното дело. Наред с книгите, картите, глобусите, хартията и свещите в дюкяните си продавали песнопойки с хайдушки песни и вестници на българската емиграция. Когато пътували из околията също носели революционни материали, които укривали в сандъци с двойните дъна. Заради бунтовната им дейност са обесени от турците на 15 ноември 1877 година.

Братовчедите Хаджи Никола Вардев и Стоян Вардев – Табака от Якоруда са първите открили книжарница в София през 1864 година. Те с лекота се включват и в освободителната борба. През есента на 1877 година те са арестувани заедно с другите трима книжари.

"Вкарват ги в затвора и в един от дните дъщерята на Хаджи Никола Вардев – Катерина, отива до ареста и на гребенче, което дава на баща си написва, че русите са близо. Тогава всички осъдени на смърт решават, че един от тях на всяка цена трябва да оцелее, за да има кой да гледа децата им. Теглят чоп, който се пада на Хаджи Никола Вардев. Той е бил подучен да каже на турците, че е съгласен да приеме исляма. Според тогавашния закон в такъв случай получавал пълна амнистия. Но за да приеме исляма поискал да прочете Корана. Докато го снабдят със свещената книга започнал да се прави на болен, а за да приеме исляма е трябвало да е в пълно здраве. През това време другите четирима книжари били обесени, а няколко дни по-късно турците са разбити при Богров и Враждебна, и вечерта бягат от София. Така се спасява Хаджи Никола Вардев, който след Освобождението става адвокат, за да защитава правата на хората", разказа неговият потомък Борис Вардев.

Първи към въжето повели Стоян Вардев – Табака, който вървял с гордо вдигната глава. Бесилото му било в квартал "Капана" пред дюкяна му.

Днес мястото се намира в идеалния център на столицата, близо до Министерския съвет. "Английски репортер пише, че вървейки към бесилото Табака казал: "Бесилката е моето причастие", допълни още Борис Вардев.

Георги Стоицев е най-младият от четиримата книжари и е първия арестуван от османските власти. Прякорът Абаджията наследил от баща си, който бил шивач на мъжки връхни дрехи. Той е родом от Горна Джумая. С пристигането си в София отваря малка книжарница в района на Шарения мост (днешен Лъвов мост).За него разказват, че имал ангелски глас. Като псалт в черквата „Свети Крал“ (днешна "Света Неделя") често вместо „Верую в единнаго Бога“ пеел "Верую в нашего хъша балкански". Когато го повели към въжето той отново запял патриотична песен.

Никола Крушкин-Чолака е роден през 1836 година в софийското село Бистрица. Като малък, когато си играл край огнището паднал в него и се наложило да му ампутират ръката до китката. Така получил прякора Чолака. Когато навършил 14 години станал послушник в Драгалевския манастир. Там игумен бил съратникът на Левски Генадий Скитник. Той запознава Никола Крушкин с Апостола, който пък го прави един от отговорниците на революционните комитети в софийско.“ Това разказва майсторът на спорта по туризъм Стефан Батлачки, който от 2003 година организира ежегоден поход по стъпките на Чолака.

Никола Крушкин, както и останалите софийски книжари също е обесен пред дюкяна си. Мястото днес се намира в идеалния център на София – по диагонал срещу Съдебната палата. Ден преди да изпълнят смъртната му присъда, той пратил вест на съпругата си Анастасия да дойде, за да ѝ каже две думи. Тя обаче се уплашила и не се появила пред бесилото. Преди да бутнат бурето под краката му, той извикал: "Аз роб ще загина, но народът ми свободен ще живее!".

Софийският търговец Кирил Геошев – Селянчето или Киро Кафеджи е четвъртият от обесените книжари. За съжаление той няма снимка, която да напомня за него на поколенията. Знае се, че е пристигнал от пернишко в София и е открил дюкян на Конския пазар. След краха на Априлското въстание организира протестна декларация за издевателствата на турците и я праща до руския цар. Преди да го обесят пее песента на Добри Чинтулов "Вятър ечи, Балкан стене..."

"Веднага след Освобождението подвигът на софийските книжари и на обесените бунтовници от Априлското въстание е припомнен на обществото от големия български възрожденски деец Христо Груев Данов. Той е искал да се запази спомена за тези героични личности, неговите колеги книжари. Затова предложил Шареният мост да се превърне в мемориален комплекс в памет на героите. Проектът е изготвен от чешкия инженер Вацлав Прошек. Строителството започва през 1889 година от фирма "Братя Прошек", а три години по-късно мостът е открит тържествено", разказа бившият кмет по културата в Столична община доц. д-р Тодор Чобанов.

Построяването и украсата на Лъвов мост струват 260 хиляди златни лева – огромна сума за онова време. За да придадат европейски вид на този главен вход към столицата, кметството поръчва фигурите и парапетите в чужбина.

Цялата история гледайте във видеото на Миглена Георгиева и телевизия Bulgaria ON AIR