Празнуваме Петковден, свършват лятото и есента

Българската православна църква почита днес църковния празник на Света Петка - Параскева Търновска, наричан от народа Петковден.

Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван-Асен ІІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

На този ден имен ден празнуват Петко, Петка, Петра, Петрана, Петрина, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Кева.

Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били заможни и добродетелни хора.

Параскева, чието име означава "подготовка", но и "петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите й починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.

В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия. След време тялото й по чудесен начин било открито нетленно. При светите й мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието й е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий. След падането на Търново под турците, мощите й били отнесени във Видин, оттам - в Белград, а от 1641 г. те се пазят в храма "Св. Трима светители" в град Яш, Румъния.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.