Най-лошите последствия от войната на Владимир Путин са за малките деца

В болничното си легло малкият Артем се взира в пространството. Той стиска малък жълт трактор играчка, но не казва нищо, тъй като медицински сестри следят състоянието му. Руският снаряд, който изстреля шрапнели в корема му, рани тежко и родителите му, както и бабите и дядовците му. Това се случва, докато те се опитват да  избягат от Мариупол. Артем е жертва на войната на Путин, а още няма три години.

В съседното легло до Артем лежи 15-годишната Маша, също от Мариупол. Десният й крак е ампутиран, след като е разкъсан от взрива от руски снаряд миналия вторник.

Най-лошото от войната на Владимир Путин в Украйна и какво причиниха безмилостните руски бомбардировки на хората, хванати в капан в обсадения град Мариупол, може да се види в Районната детска болница в близкия град Запорожие.

Тук са евакуирани стотици хора. Техните физически рани са очевидни и могат до известна степен да заздравеят. Психологическата травма ще живее с тях завинаги.

Тук лекарите и оцелелите роднини на децата молят BBC да разкаже техните истории, сред които д-р Юрий Борзенко -  началник на детската болница. Той не може да скрие презрението си към това, което Русия направи.

"Мразя Русия", казва д-р Борзенко без проблясък на емоция на лицето му. "Момичето, което загуби крака си (Маша) беше толкова травмирано, че не искаше да яде и пие с дни. Не можеше психически да се справи със случилото се. Трябваше да я храним интравенозно."

"Друго момче, шестгодишно дете, с шрапнел в черепа, описало без никакви сълзи или емоция, как гледа майка си да изгаря до смърт в колата им, след като е била ударена. Два дни по-късно той каза: "Татко ми купи нова майка, имам нужда от някой, който да ме води до училище."

Това, което се случва в Мариупол, е хуманитарна катастрофа, дори, може би, военно престъпление. Приблизително 90% от сградите на града са повредени или разрушени. След унищожаването на театър миналата седмица, където се приютяваха над 1000 души, се съобщава, че училище по изкуствата с 400 души вътре също е било нападнато.

Тези, които са успели да избягат от Мариупол, говорят за невъобразими ужаси. Разказите от първа ръка са за тела, лежащи по улиците, за разрушени домове. Носейки тези спомени, те поставят възможно най-голяма физическа дистанция между себе си и това, през което са преминали.

В едно кафене в централния град Днепър, което беше подложено на руски обстрел, BBC се среща с Оксана Гусак. Със съпруга си Андрий и родителите си Оксанабя га от Мариупол миналата седмица през минирани пътища и дузина контролно-пропускателни пунктове на руската армия.

Дори изпиването на чаша вода сега се чувства като лукс за Оксана, след като всичките им запаси са свършили в Мариупол. Всички те учтиво отхвърлят предложение за кафе, казвайки, че това би било обида за членовете на семейството, които са оставили в части на Мариупол, откъдето е било невъзможно да избягат.

Съпругът й Андрий казва, че в града няма водоснабдяване, ток, парно и комуникации, така че са нямали друг избор, освен да избягат.

"Поехме риск, но в този момент не ме интересуваше дали ще умра в Мариупол или ще умра, опитвайки се да се измъкна", споделя Оксана. "Знаехме, че има шанс да се измъкнем и осъзнахме, че трябва да използваме този шанс. Ако бяхме останали, шансовете да оцелеем щяха да са нулеви."

Андрий и Оксана имат късмета да избягат невредими. Те знаят това.

В детската болница в Запорожка екипът на BBC откирав един опечален, неутешен баща, чието семейство е напълно разкъсано. Дъщеря му Наташа, която беше на 26 години, и 4-годишната му внучка Доминика са убити, когато руски снаряд пада близо до приюта, където цялото семейство търси убежище от бомбардировките на Мариупол.

"Погледнах към земята и там лежеше малката ми внучка с напълно разкъсана глава", разказва Владимир. "Тя лежеше без дъх и точно до нея беше дъщеря ми със счупени крака, открити фрактури."

Доминика, чиито снимки дядо й почти гали на телефона си, умира моментално. Майка й издъхва от нараняванията си на следващия ден.

Колкото и да е разбит, Владимир се опитва да остане силен за втората си дъщеря Даяна. Тя също е тежко ранена при взрива и й предстои спешна операция. Но мъжът не може да скрие болката си. "Боже, защо би докарал всичко това върху мен? Не трябваше да погребвам децата си, моите прекрасни момичета.... Не успях да ги защитя."