Преди имахме всичко, а сега... Украинците се готвят за студената зима

В студа и тъмното Валентина Левцун събира дърва от гората и ги мъкне до надупчената от куршуми вила, където живее без ток, парно и течаща вода.

"Преди имахме всичко, а сега нямаме нищо", казва тя пред The Times, влизайки в мрачната къща. Тъй като прозорците й са изпочупени, сградата е защитена от смразяващия нощен въздух с дървени дъски и найлон.

56-годишната Левцун е една от няколкото дузини хора, които все още живеят в Мошчун, малко селце близо до Киев, което е имало население от около 800 души преди войната. Селото беше почти изтрито от лицето на земята след нахлуването на руски сили, преди да бъдат принудени да отстъпят през март.

Тя налива капки бренди в чаши разтворимо кафе, приготвено на малък газов котлон, лицето й е забулено в сенки. "Тук през цялото време е студено и плашещо", казва тя, увита в дебели пластове дрехи. Дъхът й се превръща в мъгла, докато говори. Бивша болногледачка, сега тя преживява с благотворителност.

Подобно на милиони други украинци, Левцун е изправена пред сурова зима, когато температурите могат да паднат до минус 20C. Президентът Зеленски каза миналата седмица, че безмилостните атаки на Русия срещу критична енергийна инфраструктура са унищожили една трета от електроцентралите на Украйна, оставяйки 4,5 милиона души без електричество. Около 800 000 домове са повредени или унищожени от ракети, според ООН.

"Не знам как ще изкарам зимата", споделя Левцун. Тя има генератор, но е стар и ненадежден и го използва основно за зареждане на телефона си. За компания тя има своето трикрако куче Мухтар. "Беше ударен от шрапнел и единият му крак трябваше да бъде ампутиран."

Къщата в селото, където тя живееше със съпруга си Иван, беше взривена от руски обстрел през февруари, а двуетажната постройка, в която двойката отглеждаше кокошки и прасета, сега е плетеница от усукан метал и тухли. Вилата, която тя сега нарича дом, принадлежи на приятел, който е избягал в Европа.

Иван, заварчик, издъхва през август, след като става свидетел на разрушаването на къщата, която сам е строил в продължение на три десетилетия. "Той отиваше и седеше отвън всеки ден, след което се прибираше и плачеше", казва Левцун, осветявайки с факла негова снимка. "Умря от стрес."

Тя се взира в останките от терасата, където някога са прекарвали дългите летни вечери. "Вече наистина не живея", въздъхва тя. "Аз просто съществувам." По-горе украински военен дрон за наблюдение се плъзга в нощното небе, напомняйки, че войната никога не е далеч.

Ракетните удари на Москва по електроцентрали ескалираха миналия месец, след като огромна експлозия повреди 12-километровия мост към Крим - черноморският полуостров, превзет от Русия през 2014 г. Атаките бяха приветствани от хардлайнерите в Москва като закъснели. "Трябва да деактивираме напълно тяхната инфраструктура", каза пред държавната телевизия Богдан Безпалко, служител на Кремъл. "Тогава Украйна ще потъне в студ и мрак."

Украинските служители работят денонощно, за да се опитат да гарантират, че това няма да се случи. "Най-лошият сценарий е, когато изобщо няма да има електричество, вода или централно отопление", каза миналата седмица Виталий Кличко, кметът на Киев. Той обеща, че 1000 точки за отопление, захранвани от генератори и заредени с вода и други консумативи, ще бъдат създадени в целия град в случай на срив на инфраструктурата. Властите призовават хората да се запасят с батерии, дърва за огрев, факли и генератори.

Планове за предотвратяване на това хората да замръзнат до смърт в домовете си тази зима се правят в цяла Украйна, включително в Харков. В Салтивка, огромен жилищен комплекс в края на града, който беше под прицел месеци наред от руски ракети, в повечето апартаменти изобщо няма отопление, когато The Times го посещава през уикенда. Температурата била само 1C.

"В апартамента е студено. Отоплението се включва и изключва, но в повечето случаи е изключено", казва Юра, облечен с палто и качулка, за да го предпази от силен вятър. Подобно на много други, 39-годишният Юра е безработен от началото на инвазията.

Въпреки трудностите много местни жители се завърнаха в Салтивка, след като руските сили бяха изтласкани от региона. Някои се върнаха, защото не можаха да намерят подходящо жилище другаде, а на други заради носталгията. Трети останаха през най-мрачните дни на бомбардировката, укривайки се седмици в претъпкани мазета.

"Едно нещо, което научих по време на всичко това, е, че наистина обичам апартамента си", казва Полина. "Тази зима тук ще бъде много студено, но стените на дома ми ще ме стоплят, сигурна съм."

Обратно в Мошчун, Левцун проклина президента Путин и неговата война. "За какво, по дяволите, дойде тук? Хората живееха собствения си живот и отглеждаха деца", казва тя обвивайки ръце около себе си, за да се опита да се стопли. "Но сега тук не е останало нищо."