Учителят Кадийски: Уча младежите, че да грешат не е лошо!

28-годишният Емилиян Кадийски е сред тримата български учители, номинирани в конкурса за глобалната учителска награда The Global Teacher Prize 2017. Преподава информатика и програмиране в ПТГ "Н. Й. Вапцаров" във Враца. Автор е на училищни програми по програмиране и компютърни мрежи. Подготвя ученици с постижения на национални олимпиади по информационни технологии. Целта на наградата е да подчертае важността на учителите и професията им. Наградата предоставя приз от 1 милиона долара годишно на изявен учител с изключителен принос към професията. Освен че е посветен на учителската професия Емилиян е създател и на "Враца софтуер". Идеята на организацията е да провежда безплатни курсове, чрез които да даде възможност на младежите да работят предизвикателна и добре платена работа в града си.

Защо реши да си учител, млад човек, с възможности, с добро образование и талант, а избираш една от най-тежките професии?

Започнах като учител по програмата "Заедно в час". В тяхното предложение ме привлякоха основно три неща. Първо, предлагат конкретни стъпки към това да се подобри образованието в училищата в България (макар и малко на брой), докато всички говорят колко проблеми има. Второ, имат много добра програма за лидерско развитие, от която наистина научих много. Трето, хората в екипа и другите учители са страхотни и е удоволствие да се работи с тях.

Кои събития смяташ, че са най-важни в живота ти за личностното и професионално формиране?

Конкретни събития трудно мога да определя. По-скоро опит, през който съм преминавал. На първо място образованието, което съм получил в ПМГ Враца и СУ "Св. Климент Охридси" и преподавателите ми там. След това работата ми в "Заедно в час", а впоследствие и в Промяната на Reach for Change.

Защо един врачанец се връща в родния град и обръща гръб на примамливи възможности?

Всъщност аз виждам много възможности и във Враца. Според мен, благодарение на технологиите и интернет, все повече ще се наблюдава тенденцията хората да имат предизвикателна и добре платена работа независимо от това къде се намират. Най-важното е какви знания и умения имаш. В София работех като програмист и учител, във Враца правя същото.

Номиниран си за The Global Teacher Prize 2017, с какво смяташ, че впечатли МОН?

Може би с това, че съм решил да се завърна в родния си град и с приятели опитваме да създадем софтуерна индустрия във Враца. И за момента имаме правилни стъпки - за 2015 г. 8 души започнаха работа като програмисти за 2 софтуерни компании във Враца. Тази година очакваме между 5 и 10 души да започнат кариера в ИТ сферата във Враца.

Как минава един твой час с учениците, какво е различното, което не се вписва в традиционната представа за учебен час?

Опитвам се да ги мотивирам и да им обясня защо е важно да учат програмиране и да развиват умения за решаване на проблеми, за прилагане на знанията в реална ситуация за работа в екип. В това отношение за мен е по-лесно, защото напоследък много се говори колко много пари получават програмистите в България, колко е хубава тази професия. И наистина е така, съдейки по моите познати. Гледам да имат достатъчно време за практика и да прилагат това, което учим. За щастие, програмирането позволява това. Често в края на часа давам малка задачка, за да видя колко добре учениците са разбрали материала. Това ми помага да планирам по-добре следващите уроци.

Не е тайна, че българското образованието е твърде закостеняло и се нуждае от реформа. Ако от теб зависи,  какво би променил в него?

Сложен въпрос. На този етап мисля на ниво клас, училище и това, което правим във "Враца софтуер общество". Едно от нещата, които със сигурност трябва да се направят, е да се привличат млади и амбициозни хора в училище. 

Как те приемат децата, на какво искаш да ги научиш – на ИТ умения или и на още нещо...

Програмирането е само средство, което ползваме в часовете, за да се развиваме. Опитвам да науча младежите, че да грешиш не е лошо. Човек се учи най-много от грешките си. Гледам да им поставям задачи и предизвикателства на границите на възможностите и така с времето правим все по-интересни програми. Също така опитвам да им покажа, че нещата зависят главно от тях и да не търсят причини и оправдания в средата и в другите. Все пак, когато някоя програма не работи, това е защото ние не сме написали кода както трябва, не защото програмите са "гадни/скапани/бъгави".

Ако трябва да дадеш характеристика на днешните тийнейджъри – каква е тя. Кои според теб са най-силните им страни и съответно слабите?

Днешните тийнейджъри имат достъп до много информация и се ориентират бързо в нея. Те са граждани на света, по мое време си играехме с децата от нашия квартал и най-много да отидем да играем футбол до съседния квартал. Сега децата играя онлайн с хора от цял свят и имат приятели от цял свят. Като недостатък мога да определя липсата на търпение, което е нормално, тъй като са свикнали да получават всичко на момента. Ние на времето чакахме да стане неделя 20:00 ч, за да гледаме някой интересен филм. Или слушахме по цял час телевизионен канал, за да пуснат любимата ни песен. Сега имаме достъп до всички тези неща мигновенно и младежите са свикнали с това.

Ти си програмист, но как попадна в проект за Столипиново. Ако трябва да обобщиш, какви са резултатите от Фургона за идеи и каква е целта му?

Това беше интересно преживяване за мен, Тео и Ичо, с които тъкмо тогава започвахме "Враца софтуер общество". Още не се познавахме добре и това беше добро сплотяващо приключение, бяхме в много различна за нас среда. Фургонът за идеи не претърпя много развитие, защото скоро имахме много работа във Враца.

Ако спечелиш международната награда от 1 млн. долара какво би направил с парите, къде ще ги инвестираш?

Ще я вложа в допълнителни обучения на "Враца софтуер общество", развитие на предприемачество и софтуерна индустрия във Враца.