Логиката на частните уроци: Не повече знания, а по-напред от другите

Премахването на изпита след седми клас няма автоматично да премахне подбора между учениците, нито ще гарантира по-добро образование за всички. Това показва сравнителният анализ на образователните системи в шест държави. Опитът на Естония, Англия, Южна Корея, Сингапур, Полша и Северна Ирландия показва, че резултатите зависят от подготовката на учителите, качеството на преподаването и способността на системата да измерва ефекта от решенията си и да подкрепя училищата, които изостават. Това каза водещият Явор Джонев в предаването "Диалог за бъдещето" по Bloomberg TV Bulgaria. 

Изпитът е симптом на проблем

„Ако махнем само него, опитът на Северна Ирландия подсказва, че подборът ще остане, а цената ще продължат да плащат същите деца“, казва Явор Джонев.

Според него изпитът след седми клас е едновременно симптом и причина за неравенствата. Той се появява, защото системата не успява да осигури качествено образование за повечето деца, а конкуренцията за местата в предпочитаните училища допълнително задълбочава проблема.

„Не повече знания, а по-напред спрямо другите“, обобщава Джонев логиката, която движи изпитите, частните уроци и усилията на семействата да осигурят по-добро място за децата си в следващия образователен етап.

Шестте образователни системи

Международните сравнения разкриват различни подходи. Естония запазва общото училищно обучение до 15-16-годишна възраст и поставя силен акцент върху подготовката на децата в началото. В Южна Корея приемът в общите гимназии в големите градове се определя чрез жребий, а държавата изравнява финансирането, учебните програми и учителските заплати. Сингапур осигурява ранна подкрепа за учениците с трудности по четене и математика.

Англия предлага друг важен урок: училищата получават обратна връзка от национални проверки и инспекции, а резултатите са публични. При слабите резултати се предвиждат срокове, екипи и финансиране за подобрение.

„Всички силни системи обаче имат три функции, макар и в различна форма: някой мери, някой подкрепя учителите и някой изследва какво работи“, посочва Джонев.

Полша показва как съчетаването на по-късно разделяне на учениците, повече учебни часове по четене и математика и добре съпоставени външни изпити може да подобри резултатите. Последвалата отмяна на реформата обаче показва колко трудно се запазват постигнатите промени.

България има нужда от работеща обратна връзка

Според Джонев българската образователна система не разполага с надеждна оценка на качеството на преподаването и на ефекта от предприетите мерки. Учениците полагат изпити, но резултатите им не позволяват достатъчно надеждно да се проследи напредъкът на училищата във времето.

„Нямаме критерии за качество“, казва той.

Джонев определя като основни условия за успешна реформа капацитета на училищата и учителите, надеждната обратна връзка и ясната цел на образователната система. Промени, пренесени от други държави без необходимите условия за прилагането им, не гарантират същите резултати.

„А най-бързо и най-евтино се създава обратната връзка: извадково измерване без последствия за учениците и училищата, а не нов изпит“, смята Джонев. Той посочва Южна Корея като пример за подобен подход.

Според него промяната трябва да започне с по-добра подготовка и подкрепа за учителите, както и с измерване, което показва къде учениците срещат трудности и какво трябва да се подобри.

„Капацитетът на системата не е само кой и къде преподава, а как и с какво преподава“, заключава Явор Джонев.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria