Ще се промени ли учебният процес след кризата от COVID-19?

 

"Кризата с коронавируса доведе до ускорена дигитализация. И учениците, и учителите, и родителите разбраха, че могат да се справят. Усилията, които бяха положени в цялата сфера на образованието, бяха огромни. От страна на министерството, от страна на всички над 2600 училища, директорите им, десетките хиляди учители, още повече ученици и родители. Процесът на трансформация трябваше да се случи бързо. Практически за броени дни, за да може да продължи образованието. Важното е, че разбрахме, че можем да се справим", сподели Никола Гечев пред NOVA.

 

"Конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище" постави на дневен ред много важни теми и създаде условия за една дискусия, която вярвам, че ще се развие в добри решения. Трябва да си отговорим на въпроса какво е това образование, за да разберем защо то трябва да се дигитализира. Образованието всъщност е разговор между поколенията. По-възрастните предават своя опит и знания на по-младите. Трябва да имаме предвид на първо място, че това е разговор с т.нар. поколение Z, което се ражда с лап топ в ръце и което има съвсем различни комуникационни канали. Тоест ние трябва да се пригодим към това, което това поколение очаква от нас. От друга страна това е разговор и между по-възрастното поколение, защото нашите колеги се страхуват и трябва да преодолеят психологическата граница на дигитализацията. В момента преустройваме учебните планове, така че да въведем максимално дигиталното обучение. Особено за дистанционни курсове, за задочно обучение", допълни проф. Моллов.

 

"Дигитализацията трябва да се прилага умерено и дозирано. Образователният процес е процес на обмен на информация. От хора, които притежават знанията и уменията към хора, които трябва да ги приемат и да ги запазят вътре в себе си максимално дълго. Това никога не може да стане само със средствата на дигитализацията. Тя трябва да бъде подпомагащ процес, който да направи така, че цялостно образованието да стане по-качествено и по-ефективно", пояснява Никола Гечев.

 

 

"Тъй като всички университети са поставени в ситуация, в която да въвеждат дигитално обучение, би следвало институциите да се замислят върху едни общи стандарти, които да въведат. Например във всички университети, независимо от тяхната специфика, има електронни дневници, книги, различни информации, които се събират, свързани с часовете и преподаването и обратната връзка със студентите. Всичко това би могло да се обработва дигитално и да отива в министерството по електронен път. Има университети, които са много напред с дигитализацията и такива, които са много изостанали", беше категоричен проф. Моллов.

 

"Винаги има решение – дигиталното образование не са само виртуалните класни стаи и студентски аудитории. Част от него са електронните системи за проверка на знанията – т.нар. електронни тестове, които дават тази информация, за която и проф. Моллов разказа. Чрез тях се проверява степента на усвояване на знанията, структурирано, студент по студент, без да се налага да се извършва огромен труд за анализ на събраната информация. Ако се използват и системите на облачните технологии, цялата информация може да бъде достъпна навсякъде и по всяко време. Много важно е също как и колко сигурно се съхранява информацията. Тук роля играят и системите за информационна сигурност – т.нар. сyber security правила. Ако това, през което преминаваме в момента, се беше случило преди 10-15 години, със сигурност щяхме да имаме много по-големи проблеми. Най-малко проникването на широколентовия интернет в домакинствата в страната преди 10 години е бил малко над 35%, а сега е над 70%. Безспорно, за да има дигитално образование, трябва да има дигитална среда, достъп до интернет, а това е голям проблем за малките населени места. Той обаче е решим, отново чрез прилагането на технологии. Съществуват т.нар. мобилни мрежи, мрежи за сателитен достъп до интернет и това са неща, които могат да бъдат приложени и в момента се прилагат", подчерта Никола Гечев.