Кубрик, Спилбърг, Алън – режисьорите, които не са доволни от филмите си

Да създадеш филм никак не е лесна задача. Актьорите, операторите и целият екип на една продукция прекарват месеци в нейното адаптиране от хартията към големия екран. Понякога това струва милиони, или поне в случаите, в които говорим за актьорски състав пълен с най-известните холивудски звезди. Но понякога нещата не се случват така, както човекът, който прекарва най-много време на снимачната площадка, иска. Не един и двама се режисьорите, които са били разочаровани от своите творения.

Някои не са доволни от произведенията си, тъй като е трябвало да ги променят заради артистични различия с финансовия отдел, други са направили прибързани решения в началото на кариерата си, трети, като Стивън Спилбърг са знаели, че нещо не е наред още в първите 15 секунди, но са продължили въпреки това.

Филмът, от който Спилбърг не е доволен е The Underneath.

"Мисля, че той всъщност е красив за гледане и сценарият също е хубав, но след 15 секунди, вече знаех, че имаме проблем, защото началните надписи продължаваха прекалено дълго. Това е само индикация за това, какво не е наред с него – може да те преспи.“ 

Разбира се, лентата за наркоман, който се опитва да се отърве от дрогата е провал в бокс офиса. „Не препоръчвам на никой да го гледа. - казва Спилбърг. - Освен ако иска да проучи кариерата ми.“

За разлика от  The Underneath, филми като „Ани Хол“, „Манхатън“ и „Хана и нейните сестри“ жънат само успехи.

„Ани Хол“ се счита за един от най-великите филми на всички времена, „Хана и нейните сестри“ печели „Оскар“, „Манхатън“ често е наричан комедиен шедьовър. Но техният режисьор Уди Алън далеч не е доволен от творенията си, колкото и успешни да са те. „Имам по-добри филми. - казва той. - „Мачпойнт“ по-хубав филм. „Пурпурната роза на Кайро“ също, френският - „Полунощ в Париж“ е по-добър, „Вики, Кристина, Барселона“ също. Това, което искам да кажа е, че съм правил филми, които са също толкова добри като „Ани Хол“, но не са получили същото одобрение. Има някаква странна харизма в него. Същото е и с „Манхатън“ - не успях да пресъздам това, да което исках да е филма.“

„Страх и желание“ е режисьорският дебют на перфекциониста Стенли Кубрик. Но геният далеч не желае да си спомня за него. Той дори унищожава оригиналния негатив с надеждата, че всички останали ще изчезнат също. Разбира се, това не се случва. А колкото по-голям става Кубрик в режисьорските среди, толкова повече расте ненавистта му към „Страх и желание“.

След успеха на „Човека слон“, Дейвид Линч може да си позволи да направи всичко. За това той се захваща да екранизира „Дюн“ пред това да режисира третия филм от сагата „Междузвездни войни“. Линч никога не е чел книгата, но въпреки това започва да пише сценария й.  Години по-късно, той съжалява за това решение: „Когато погледна назад мога да кажа, че грешката е само моя. Може би не трябваше да се захващам с този филм, но виждах толкова възможности да екранизирам неща, които обичах.“

Когато Дейвид Финмчър се захваща с „Пришълецът 3“, той е едва на 28 години, има само няколко седмици да се подготви и незавършен сценарий в ръцете си. Уволняват го няколко пъти през двете години, които работи по него. Чувствата му към лентата и до ден днешен са категорични: „Той е просто ужасен. Никой не го мрази повече от мен.“
През 1992 година излиза Catchfire, Денис Хопър се подписа под него с псевдонима Алън Смитий, често използван от режисьорите, които не харесват творбите си. Хопър рядко говори за лентата и се опитва да се дистанцира възможно най-много от прокълнатия проект.

А The Day the Clown Cried на Джери Люис така и не вижда бял свят. Режисьорът, който също така участвал и като главен актьор, заключва лентата в частен сейф след завършването й. Люис нарекъл филма „лош, лош, лош“ и също отказва да коментира проекта: „Беше ме срам от работата ми и се радвах, че имах властта да го съхраня така, че никой да не го види.“

Макар че филмите за супергерои винаги са първи по гледаемост в бокс офиса, режисьорите им също понякога остават недоволни. Въпреки че много хора казват, че Джос Уидън променя киното с The Avengers, когато идва времето за Avengers: Age of Ultron, нещата стават сложни за Уидън. Той е изтощен, влиза в пререкания с Marvel и не може да опитоми всички тези герои във филма. Все пак, той казва, че се „гордее“ с лентата, но все още има неща в нея, които го „вбесяват“.

Алън Тейлър, който е по-познат като телевизионен режисьор пък се захваща с Thor: The Dark World. Marvel му дава пълна свобода на работа, но някак си, накрая проектът изглежда по-съвсем различен начин от този, който Тейлър си е представял. Много от феновете на поредицата са разочаровани, включително и режисьора: „Не пожелавам на никого да му се случи подобно нещо, не искам и на мен да ми се случва повече.“

Но може би никой не мрази един от филмите си толкова, колкото Тони Кей. Той напълно откровено се опитва да накара хората да не гледат филма му American History X. Недоволен от начина, по който студиото New Line променя филма, той публикува множество отворени писма в пресата, с които моли всички да не отиват да го гледат. Кей дори успява да го извади от програмата на Филмовия фестивал в Торонто.

„Опитах се да сваля името си от него и да се подпиша с множество псевдоними. Един от тях беше Хъмпти Дъмпти, другият Ралф Коатес, който играеше за „Тотнъм“ през 70-те“. Ала Американската режисьорска гилдия не позволява на Кей да промени името си и така, колкото и да не иска, винаги ще бъде свързван с тази класика.