Небивали горещини в Швеция, пожари горят в Арктическия кръг

По ливадите няма добитък, нито зелена трева - незапомнена суша изгаря поля и ниви из Швеция, а това вещае трагични последици за животновъдите - някои ще трябва да отведат питомците си в кланицата заради липса на сено.

"По-лошо не ми се е случвало. Баща ми шейсет години е бил земеделец и никога не е виждал нищо подобно", оплаква се Якоб Густавсон, 47-годишен арендатор на земя в Нортеле, северно от Стокхолм.

Дъждът е изчезнал от метеосводките още на 1 май (без да броим 13-те милиметра, паднали в средата на юни); Якоб обаче е нащрек - дебне ден след ден. И най-дребното черно облаче в небето съживява надеждите да завали.

"Май месец беше изключително горещ в Южна и Централна Швеция, а тази година донесе и най-големите юнски горещини от един век", обяснява за АФП Сверкер Хелстрьом, климатолог от Шведския метеорологичен институт.

Противопожарните служби естествено са в повишена готовност. Огнеборците от Стокхолм заявиха, че гасят между 20 и 30 огнища дневно в столичния регион; опустошителни пламъци бушуват чак в Арктическия кръг.

Ситуацията наложи да се произнесе дори самият крал Карл Шестнайсети Густав, също собственик на селскостопански земи, който по принцип говори рядко. "От свое име и от името на кралската фамилия искам да изразя подкрепа на всички пострадали от пожарите", заяви той във вторник.

Голяма част от Швеция също като съседните земи - Дания, Южна Норвегия и Северна Финландия, е връхлетяна в момента от силни горещини и прогнозите не обещават захлаждане. За зла беда на селските стопани - настава смут в обичайните им сезонни занимания.

Хората започнаха да прибягват до запасите за зимата

Земеделските, включително фуражните култури, трудно покълват и растат. "Обичайно стигат по това време 30-40 см височина", обяснява Якоб Густавсон, клекнал и изгубил надежда сред тревните си насаждения с едва десетсантиметрови стръкчета.

Собственици на стадо от стотина млекодайни крави, животновъдът и жена му Анете вече се налага да бръкват в запасите за зимата, за да изхранят стадото.

"Сега трябва да храним кравите вътре, всичкия фураж за зимата го раздаваме и нищо ново не пораства, не знам какво ще стане през зимата", тревожи се Якоб. На тениската му отзад се мъдри изглед от неговата ферма - Билинге Гордсмьолк (млекодобивна ферма Билинге).

Млякото впрочем е основна грижа за производителя в това сушаво време, защото преждевременно раздаваните храни, също като внасяните от няколко дни германски и полски смески, "не са най-добрата прехрана".
"Не дават толкова мляко, колкото ми се ще", клати глава Якоб, потърсил малко прохлада в сянката на едно дърво.

Изберете родното производство

Недостигът на фуражи принуждава вече някои шведски стопани да пращат много говеда в кланицата.
"Ще потрябват години, за да стигнем предишното качество (на културите) и размер на стадата", отбелязва Федерацията на шведските селскостопански производители (ФШСП) и предупреждава същевременно да не се пали огън в нивята - започва сезонът на жътвата.

"Това е най-тежката криза за шведските селски стопани за повече от 50 години. Очакват се загуби над 2 милиарда шведски крони (194 милиона евро)", посочва говорител на федерацията пред АФП.

Семейство Густавсон е изчислило пропуснатите ползи - към "200 000 - 250 000 крони". В борба с небивалата криза селските стопани приканват търговците "да продават родното шведско производство", а клиентите - "да избират шведското".

"Ако хората купуват шведски храни и най-вече месо, може да стабилизират търсенето на пазара и да помогнат на производителите да получат разумен доход", обяснява ФШСП. Анете Густавсон пък се радва, че в разгара на юли два магазина от околността са подкрепили семейната ферма.

/БТА/