Бавното лекуване на раните на Балканите

Мюсюлманки от Сребреница гледат по телевизията процеса срещу Радован Караджич. На стената са залепени снимките на жертви от клането в Сребреница, в което са убити между 7000 и 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани. Снимка: Архив Reuters

7 / 9

Военният лидер на босненските сърби по време на войната в Босна 1992-1995 г. генерал Ратко Младич, останал последен от дългия списък издирвани от Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия, беше арестуван в Сърбия.

Младич е обвинен от Трибунала в Хага в геноцид, престъпления срещу човечеството, тежки нарушения на Женевските конвенции, нарушаване на законите и обичаите на войната.

Според обвинителния акт като главнокомандващ на армията на босненските сърби от 1992 г. до 1996 г. Младич е участвал в преследването на несръбското население.

Като част от тази кампания се посочват ракетният и снайперисткият обстрел на Сараево по време на продължилата 43 месеца обсада на града, в резултат на което е страдало цивилното население.

Младич е обвинен и за геноцида срещу босненските мюсюлмани около Сребреница и опита за прикриване на тези убийства.

В обвинителния акт се казва, че командваните от Младич войници са убили по различни данни между 7000 и 8000 мъже и момчета мюсюлмани, а около 30 000 жени и деца са депортирани в рамките на два дни. Нападението започва на 6 юли 1995 г. и приключва с влизането на генерал Младич в града пет дни по-късно.

На Ратко Младич и босненския сръбски лидер Радован Караджич бяха повдигнати обвинения от Трибунала в Хага през юли 1995 г., като след това на няколко пъти обвинителните актове бяха променяни и допълвани.

Междуетническият военен конфликт между босненските сърби, хървати и мюсюлмани избухна в Босна през април 1992 г. и продължи до септември 1995 г.

По различни данни през това време са загинали между 100 000 и 200 000 души, а над 2 милиона трябваше да напуснат домовете си.

Най-кървавата война при разпадането на бивша Югославия приключи с подписването на Дейтънското мирно споразумение на 21 ноември 1995 г. С него бяха поставени основите на днешната държава Босна и Херцеговина, състояща се от Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватска федерация.

Смята се, че издирваният от 1995 г. досега Младич се е укривал в Сърбия.

Според някои информации до преди няколко години Младич без никаква проблеми е живял в къщата си в белградския квартал Баново бърдо, забелязван е на футболни мачове на сръбския национален отбор и на „Цървена звезда“, както и в престижни белградски ресторанти, според запознати – и в казарми на тогавашната югославска армия.

Според наличната засега информация поне в последно време Ратко Младич е живял в Сърбия под чужда самоличност. Първоначалните съобщения гласяха, че е арестуван Милорад Комадич, за когото се смята, че е Ратко Младич.

По същия начин арестуваният през юли 2008 г. бивш президент на Република Сръбска Радован Караджич, обвинен от Трибунала в Хага за геноцид и престъпления срещу човечеството, е живял години наред под името Драган Дабич.

Процесът в Хага срещу Караджич все още продължава.

Другият президент на Република Сръбска Биляна Плавшич (от 1996 до 1998 г.) беше осъдена от Трибунала в Хага през 2001 г. за военни престъпления, извършени по време на босненската война.

Плавшич беше първият сръбски политик, признат за виновен по обвинения в етническо прочистване и престъпление срещу човечеството.

Плавшич беше освободена от затвора на 27 октомври 2009 година и веднага след това се върна в Белград.

Бившият югославски и сръбски президент Слободан Милошевич обаче не дочака края на процеса срещу него в Хага. През 2001 г. Белград го предаде на Военния трибунал за бивша Югославия, като процесът започна през 2002 г. Милошевич обаче почина в килията си в затвора през март 2006 г.

Отдавна вече стана ясно, че без залавянето или предаването на Ратко Младич Сърбия не може да тръгне към Брюксел, Вашингтон и евроатлантическата интеграция, така че днешният арест на Младич открива пътя на западната ни съседка към ЕС и ако пожелае, към НАТО. Сърбия очаква да получи статут на кандидат член на ЕС до края на тази година. Засега обаче страната не си е поставила за цел влизане в НАТО.

С арестуването на Младич Сърбия изпълнява моралното си задължение към жертвите от войната и семействата им, очаквали дълго този момент, се казва в съобщение от четвъртък на сръбската прокуратура за военни престъпления.

„Горди сме, че в този момент връщаме бремето на миналото там, където му е мястото, в мрачните 90-те години. Бъдещите поколения на тази страна окончателно получиха своя шанс“, се изтъква в съобщението.

Ратко Младич е роден през 1943 г. в село Божиновичи, сега в Република Сръбска, Босна и Херцеговина. Завършва Военна академия през 1965 г. в Белград. Служи в югославската армия в Македония, в Косово и Хърватия, а след това в армията на Република Сръбска.

През 1992 г. по предложение на президента на Република Сръбска Радован Караджич Младич е назначен за командващ Главния щаб на армията на Република Сръбска и остава на този пост до 1996 г., когато е освободен с указ на тогавашния президент на Република Сръбска Биляна Плавшич.
 
Официално тогава е краят на военната му кариера, но неофициално той остава офицер до пенсионирането си през 2002 г.

Младич получава пенсия до ноември 2005 г., когато беше отменена под натиска на западните страни и зачестилите искания на Трибунала в Хага за предаването му. Недвижимото имущество на Младич е замразено от април 2006 г.