Половин милион сърби не получават нито заплата, нито пенсия

Цели 19% от сърбите на възраст между 55 и 64 години не получават заплата, а пенсия не получават 27% от сърбите над 65-годишна възраст.

Без нито един динар заплата или пенсия тънат в мизерия най-малко половин милион души в Сърбия на възраст над 55 години, пише сръбският вестник „Вечерне новости“. Малцина са тези, които са успели да придобият право на държавна социална помощ и както потвърждават от министерството на труда и социалната политика, те се осланят на помощта от семейството си или на чуждата милостиня.

Най-много са тези, които са „между небето и земята“. По думите на Зоран Милошевич, помощник министър на труда, преходът в страната е довел до пълна беднотия хора, които са в състояние да работят и да получават доходи.

„Голям е броят на хората между 55 и 64 години, които не работят, но все още не са се пенсионирали. Към тази категория спадат цели 19% от по-възрастното население, тоест най-малко 200 000 души. Всички те имат нужда от социални помощи“, казва Милошевич.

Лошото социално положение на по-възрастната работна сила е последица от обществено-икономическото положение в Сърбия, казва още Милошевич „Постепенно бяха въведени по-строги условия и беше вдигана възрастовата граница за пенсиониране, а междувременно изчезна и голяма част от индустрията, където стажът беше от първа и втора категория“. От тези предприятия беше най-големият брой работници, останали без работа, а сред тях най-многобройни са именно тези между 55 и 64 години“, казва Милошевич.

Не по-добро е положението на хората над 60 години. Изследване сочи, че най-застрашени в страната са точно тези хора. „27% от общо 1 220 00 хора на възраст над 65 години са извън системата за пенсионно осигуряване“, казва Надежда Сатарич от организацията „Амити“, занимаваща се се проблемите на възрастните.

„Някои от тях никога не са работили като например съпругите на военните, свещениците, служители, а някои са работели в селското стопанство и не са внасяли осигуровки. 100 000 души пък са внасяли осигуровки за пенсия, но по-малко от 15 години, което е минимумът за получаване право на пенсия“, казва Сатарич.

Тя обяснява, че повечето от тези хора живеят в селата, някои от тях са в старчески домове, но повечето от тях живеят самички.

„Живеят от това, което наберат от собствената си градина или гъби, къпини, билкови чайове, от някоя и друга коза или овце, ако имат. Те гладуват най-много, често живеят от това, което им дадат съседи или от помощите от Червения кръст“, казва Сатарич.

Парични социални помощи от държавата получават само малко над 11 000 души над 65-годишна възраст. „Много от тях дори не знаят, че имат право на помощи от държавата, а тези, които са чули за тази възможност, не могат да отидат до социалната служба, до общината и да се борят със сложните процедури. Други пък не искат да съдят децата си или роднини за издръжка“, казва още Сатарич.