Свирепа цензура: Северна Македония е една Северна Корея на Балканите!

„Езиковият спор“ с Република Северна Македония е условно понятие, защото той се води много повече там, отколкото тук и там са много повече хората, които артикулират това, което според тях е истина, а всъщност са научна фантастика и лъжи по отношение на българското културно-историческо наследство. Това подчертаха проф. Кирил Топалов от българо-македонската комисия по въпросите на общата история и проф. Анна Кочева от Института по българския език на БАН пред bTV.

Ана Кочева е и рецензент на излизащата утре „Бяла книга“ за езиковия спор със Скопие. В книгата има конкретни примери за унищожени български паметници, за задраскване на етнонима „българин“ и за лъжите в съвременните македонски учебници. На корицата е буквата Ъ, „изгонена“ от македонския език през 1944 г., но запазила се като фонема на тази територия и до ден-днешен.

"Ние нямаме никакви аспирации към днешното битие на официалния език на Република Северна Македония, но имаме претенции да се артикулира научната истина“, категорична беше проф. Кочева.

А до научната истина се стига трудно. „Република Северна Македония се намира в много по-тежка цензурна ситуация, отколкото ние бяхме по Живково време. Никой няма достъп до архивите – достъп имат само определени „наши си хора“ и всичко друго, което се поднася на обществото и даже на учените, е фалшифицирано“, подчерта проф. Топалов.

Според него „Република Северна Македония е една Северна Корея на Балканите“ заради своите „свирепа цензура“ и „свиреп тоталитаризъм“.

Той сподели и че негови познати с българско самосъзнание там са обект на репресия даже в елементарната форма на това, че кола с български номера задължително се превръща в обект на интерес както от пътните полицаи, така и от вандалите.

Актуален скандален пример за политиките на Скопие в областта на културата и историята е присвояването на „На прощаване“ на Ботев, превърнало се в „македонска народна песен“ след „регионално стилизиране“ от същия калибър като това, през което е минал и българският книжовен език на тази територия. „Не могат да разберат, че работят против своите тези – щом може стихотворение от най-великия български поет да стане в тяхната културна практика народна песен, значи има някакви много дълбоки връзки“, отбеляза проф. Топалов.

„Има огромна разлика в начина на говорене – в Северна Македония езикът на омразата преобладава по отношение на всичко българско и родно, докато цели планини от факти стоят в подкрепа на нашата теза“, подчерта проф. Кочева.

По думите ѝ държавната политика на бившата югославска република е солидно финансирана, включително и по линия на лобистки фирми, които се опитват да налагат тезите ѝ навън.