Защо умират германските нишови автомобилни марки

Германия e горда и могъща нация. За всеки, който не предлага Audi, VW, BMW, Mercedes или Porsche, нейният автомобилен пазар е истински кошмар. Затова и никак не е чудно, че производителите на нишови спортни автомобили постепенно отмират.

Тази съдба настигна първо Artega - марка без никакви отличителни черти, която с помощта на обикновен мотор на Volkswagen се опитваше да атакува Porsche Cayman и Audi TTRS, като на всичко отгоре не предлагаше стимулираща цена. Тази тактика не сработи, защото всеки уважаващ себе си германец при една цена купуваше оригинала, а не копието.

Друга компания - Gumpert, със своя Apollo също се опита да се намести в елита. Тя намали кръга на потенциалните си клиенти, като предлагаше състезателен по същността си автомобил, който може да се кара на обществени пътища. Това доведе единствено до провал. На пазарите извън Германия тази машина просто нямаше никакъв имидж, а на всичко отгоре нейната цена бе толкова ниска, че нямаше как да развълнува арабските шейхове.

Към момента сериозни трудности изпитва Wiesmann - фирма, която благодарение на комбинацията от ретро-дизайни и високоефективните технологии на BMW довеждаше до екстаз малкото си, но предани клиенти. Последните информации сочат, че Wiesmann все пак се е спасила от банкрут, но засега не се съобщава как точно е станало това.

Защо обаче немците презират своите малосерийни производители и ако все пак решат да се отделят от тълпата залагат на чуждите Lotus или Donkervoort? И защо именно тези компании успяват да оцелеят, докато германските изглеждат напълно обречени?

Ако се разгледа глобалния пазар на спортни автомобили в далечна перспектива, то може да се разделят 3 сегмента. Първият е именно на подобни независими производители, предлагащи нишови продукти. Вторият е на средни по размер производители без връзки с големи действащия концерни - като Aston Martin, например. Тези марки винаги са в рисково положение. И третият са класически марки като Porsche и Ferrari, които са контролирани от майчин конгломерат. На път е да се обособи и още една категория, в която влизат известни марки, предлагащи спортни версии на своите автомобили - като BMW M и Mercedes AMG.

Любопитното е, че именно малките и независими производители в други страни оцеляват. Във Великобритания Lotus, макар и с помощта на държавата, се връща към старите ценности. Отново там Morgan следва упорито линията си. На Острова, разбира се, има и изчезнали вече марки - Bristol и TVR, но пък другите оцеляват успешно.

Какво всъщност е нужно, за да се направи малък бранд? Име, много пари, самобитност, престиж и най-вече - късмет.  McLaren направи име във Формула 1 и ако продуктът му не е пълен провал, се купува на сляпо. Spyker ще живее, докато е жив неговият собственик-милиардер. Lotus залага на леките конструкции, които са много модерни напоследък. Bugatti пък се кара от този, който иска да покаже своето благосъстояние пред света. А ако човек иска играчка, която освен да е бърза, и да завива добре, просто си купува Pagani. За всеки има по нещо.

В Германия обаче немски коли от този сегмент не се купуват. Местните хора са си извоювали репутацията на трезви и рационални хора, които във всички случаи биха предпочели Audi R8 вместо Apollo, и Cayman вместо Artega. И точка. А белите врани се насочват към чужбина в полза на британския Elise или холандския Donky.

Още любопитни статии с автомобилна тематика - вижте в Automedia.bg