Табутата в секса и как да ги премахнем

Техният живот е виртуален, дори и сексуалният им. Всъщност, най-често той. Светът им с случва някъде там, из мрежата, където границите са условни, но вниманието и отчасти анонимността, гарантирани.

Какво повече би могъл да иска един тийнейджър, за да бъде напълно щастлив?

Оказва се, че иска отговори, иска възможност да бъде свободен и да не бъде притискан да играе ролеви игри. Може ли да отстоява тази своя дързост и къде в тази територия са възрастните?

Разбира се, тийнейджърите знаят по-добре от нас как да "живеят" в този виртуален свят, или пък как да прилагат някои негови правила извън него. А през цялото това време ние стоим засрамено зад вратата, заглушавайки вътрешния си глас, че нещо не е наред, че нещо трябва да изговорим, но не намираме подходящото време, точните думи.

Мисля, че светът се умори от амбиции, свръхинформираност и чувство на вина. Повече от всякога сега се търси повод да бъдем радостни, да бъдем щастливи. И това не е егоистичен импулс на инфантили, това е отговорността за изборите ни. Можем ли да научим децата си да бъдат щастливи, да не се срамуват от своята сексуалност, да не я крият или пък напротив - да я демонстрират по начин, който може да застраши дори живота им.

Много тийнейджъри намират във виртуалната реалност спасение от самотата, от неразбирането. Но когато разкриват себе си на показ в мрежата, те стават уязвими. Изображенията са виртуални, но чувствата са съвсем реални. Бързо забравяме, че и нашата сексуалност се е пробудила, когато сме били тийнейджъри. Децата ни сега просто боравят с други кодове на сексуалност.

Твърде често подражават на свои кумири, вдъхновяват се от порнографски пози. Но ако те демонстрират не себе си, а само пози, то това не трябва да ни безпокои. Защо го правят ли? Защото биха искали да изглеждат по-зрели, да се приобщят към атрибутите на зрелия живот. Понякога така демонстрират собствената си, уж, разкрепостеност. В реалния живот повечето тийнейджъри няма да рискуват да изглеждат или да се държат така, заради чувството на срам и усещането за опасност. А в интернет играта все още не изглежда опасна.

Не приемайте това драматично и вярвайте повече на тийнейджърите. Естественото им любопитство не означава патология, а преход към зрелостта. Не означава, че виждайки порнографски изображения няма да могат да чувстват, да обичат. Винаги ще мечтаят за романтична среща, за любов – тази потребност не бива убита. Повечето тийнейджъри признават, че дори за миг не са си помисляли, че биха могли да имат отношения, като в порнофилмите.

Сблъсъкът с реалността обаче е твърде шокиращ за възрастните, когато говорим за секс чат. Компенсират своята самота и неудовлетвореност от живота с действия, които ги правят интересни.

Но този опит ги опустошава и те се чувстват още по-самотни и отхвърлени - просто тяло в прозорче, което знае, че играе опасна игра. Искат да бъдат спасени, но не знаят как да потърсят помощ, без да бъдат поругани и наказани. Неуверените в себе си, изпитващи трудности в общуването деца, по-лесно от останалите се оказват зависими от секс чатовете. В подобно пространство не са необходими никакви усилия, не трябва да се разработва стратегия, за да спечелиш партньора. Тук всички са съгласни на всичко. Подобна достъпност, възможността за мигновено удовлетворяване на желанието, също може да доведе до зависимост. Няма риск да получиш отказ, няма дистанция, отделяща те от другия човек. Другият е не повече от обект и затова тържествуват просто импулси, а не чувства.

Не бързайте да клеймите тийнейджърите и да търсите непременно перверзията в комуникацията. По-важно е да се намери смисълът на действието и да се търси разговор. Сексуалността е бумерангът на обществото ни. А то сега се ръководи от принципа "минимум време за максимално наслаждение". Това хиперпотребление всъщност е създадено от нас, родителите. Със сигурност опитваме да се вслушваме в тях, да уважаваме личния им живот, учим се да не бъдем авторитарни. Но ако без никакъв размисъл не поставим граници, и ако твърдим, че всичко е възможно, означава да ги оставим да се справят с непосилни за тях задачи, докато ние се правим, че не виждаме очевидното.

Не всички родители са наясно, че способността за самоконтрол, умението да се преценява риска и да се предвидят последствията от собственото поведение се развиват сравнително късно – около 19-20-годишна възраст. Това означава само едно – не абдикирайте от децата си. Помагайте и търсете помощ от психолог, когато разбирате, че няма да се справите сами.

Необходимо е да влезем в битка със своите емоции, за да подадем ръка на тийнейджъра, когато той е объркан и все още не е изградил идентичност, още по-малко сексуална. На него му е още по-трудно да се справи с осъждането и срама.

Болшинството момичета и момчета знаят твърде малко за секса и правят първите си крачки в секса слепешком. Пробуждащата им се сексуалност ги безпокои, защото не знаят дали наистина ще бъдат привлекателни дами или пък ловци на женски сърца. А ние трябва да сме онези, които да им дадат увереност и да покажат, че сексът не е тема табу. Не се притеснявайте да кажете твърде много – детето ви ще си вземе онова, което му е нужно в този момент, но ще запомни, че родителите имат информация по темата, а това значи, че може отново да ги попита и да търси помощта им. Да предупреждаваме, да бъдем искрени и последователни – това е нашата задача.

Най-уязвими са тези от децата, при които няма контакт с възрастните. Те остават сами с очакванията, разочарованията и болката. Независимо от трудността на възрастта, трябва да можем да печелим доверието на децата си. Не се срамувайте, това е най-важното. Необходимо е не само да се обясни естествеността на сексуалното провличане, но и да се говори за това, че то е само част от отношенията между мъжете и жените.

За тийнейджърите темата за секса означава още и въпросът "Кой съм аз?". За едно момиче фактът, че момчетата не й обръщат внимание, може да значи, че е не е красива. Съмнявайки се в себе си, тя постоянно ще търси потвърждаване на своят ценност. По този начин ще й бъде трудно да откаже на онзи, с когото не иска да има отношения.

Способността да се противостои на влиянието на партньора, агресията и собствените импулси е основана на самоуважение, което се възпитава. В това число и чрез уважаване на личното пространство на детето. Ако тийнейджърът знае, че всеки може да има достъп до неговата интимна сфера, защо тогава и той да не покаже в интернет своя сексуален живот?

Да говорим за секс не означава да четем морал. Задачата е да дадем на тийнейджърите средства, информация, чрез които ще могат осъзнато да взимат решения. Децата и родителите не трябва да знаят детайли от сексуалния си опит. Така се нарушава границата на личното пространство и на възрастния, и на детето.

Тийнейджърът ще споделя своите преживявания само когато вярва на възрастния и е уверен, че неговите интимни тайни няма да бъдат осмени, осъдени или обругани. Те се нуждаят от нашата отзивчивост и умението ни да оказваме помощ. И накрая, говорете им за любов, за нежност, за вярност. Опитвайки се да ги предпазим от СПИН или бременност, ние забравяме за тях. А така отново превръщаме секса в техническо средство за бързо задоволяване. Тийнейджърите търсят щастие, а това означава да ги научим, че може да се обича безусловно и че ние ги обичаме такива – опитващи, грешащи, но хора, които ще знаят как да получат и дадат любов.

Още можете да прочетете в TeenProblem.net