"В тази част от документите на френското председателсто, която е разпространена, точка трета препраща към най-важния документ от предложението - двустранен протокол между София и Скопие. Но този документ все още не е известен. Ние не знаем какво пише в него. Тоест във френското предложение е предвидено такъв Протокол да бъде сключен и официално подписан между Скопие и София," каза Петър Колев, председател на Граждански демократичен съюз в РСМ. По думите му ако го нямаме този Протокол налице, не можем да кажем дали са защитени българските 4 + 1 условия. "Този Протокол става част от преговорната рамка. Това са всъщност европейските гаранции, които България трябва да получи за исканията, които има към Македония," заяви Колев в разговор с Милена Милотинова в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR.  

"В текста, който е разпространен до момента, не успях да открия нищо по въпроси, свързани с общата ни история, нищо по въпроса, свързан с промените в образователния процес в Македония. Това са ключови неща. Ще ви кажа защо. Защото така, както стоят нещата, ако това е решението, което трябва да бъде прието или отхвърлено, ще стигнем до една ситуация, в която ние като македонски българи трябва да избираме между това дали да бъдем българи и дали нашите деца, или нашите дядовци да бъдат българи. А в момента, в който нашите деца в училище изберат, че са българчета, в часовете по история ще учат как те произхождат от един фашистки и татаро-монголски народ, който е основният враг на Македония. Този избор, пред който се изправяме, е нечовешки. Затова казваме, че този пакет и всички тези искания, които България ги е поставила - те вървят в цялост. И може би тук е прозорецът надежда, който се вижда - точка 3 от предложението на Франция, която препраща към двустранния Протокол, който София и Скопие трябва да подпишат. Без това споразумение - без този Протокол, френското предложение не е пълно.

По думите му от 4 + 1 условия, едното условие - това за вписване на българите в Конституцията, в разпространения текст е заложено с формулировка, близка до очакваната. Този въпрос е изваден извън този Протокол, защото е извън пътната карта, за която години наред е разговаряно между Скопие и София, казва Колев.

"Ако останалите 4 условия не са предвидени в този двустранен Протокол, в тази прословута пътна карта, тогава това решение въобще не отговаря на националните интереси, които има България и до голяма степен въобще не отговаря на интересите и исканията, които имаме ние македонските българи. Но аз все пак няма категорично да изразявам мнение по този въпрос, защото очаквам да видим първо какъв е този двустранен Протокол и какво съдържа той. Аз съм убеден, че българската дипломация се стреми да успее да гарантира всички тези искания, които има България така, че те да станат част от европейската преговорна рамка за Македония, може би точно в този двустранен Протокол. Но не мога да гадая дали ги има, или ги няма. Като гледаме предложението, ние тези неща не ги виждаме, което означава, че има какво да се работи по това предложение и има неща, които трябва допълнително да бъдат предвидени, за да има една ясна европейска гаранция, че това, което искаме в спора със Скопие, ще бъде реализирано. Знаете, една от основните грешки на Договора за добросъседство беше това, че това е един договор, в който има само добри намерения и желания нещо да се случи някъде в бъдещето, но няма никакви срокове. Точно затова стигнахме до тази задънена улица," коментира Петър Колев.

На въпрос на водещата Милена Милотинова в предложението на Париж има ли срок кога да бъде реализирано вписването на българите в Конституцията, Колев отговори:

"Да, защото реалните преговори с Европейският съюз - тоест първата междуправителствена конференция, ще започне, след като Македония извърши конституционните промени и вкара българите в нейната Конституция. Но това е само първата крачка към интеграцията на българите в Македония. И това е само едно от исканията, включително на български организации в Македония. Искам правилно да бъда разбран. Ако някой си е представял, че ще търгува с нашите права във 2022-ра година за сметка на достойнството на българския народ, объркал е адресата. Ние, македонските българи, в такава подла търговия за сметка на родовата ни памет, няма да участваме и тези, които защитават позицията, нека го имат това предвид. Ние искаме всички пет неща, които България е поставила на масата, да влязат в преговорната рамка и да имаме ясни гаранции, че тези пет неща ще се случат. Защо ни е на нас да бъдем вписани в Конституцията на Македония, ако децата ни в училище продължават да ги облъчват с език на омраза и да ги наричат татаро-монголи и фашисти? За какво ни е на нас да бъдем включени в Конституцията и да можем официално да кажем, че сме българи, ако историческата истина за дядовците ни е изопачена? Как така? Аз как съм българин, ако моят дядо не е бил българин? Ако Гоце Делчев не е бил българин, откъде са тези българи в Македония? Затова искаме и настояваме всички ние. Ние говорихме с колегите по този въпрос с останалите организации на македонските българи и всички са зад тази позиция, която аз изразявам. Ние, македонските българи, няма да участваме в този сценарий, в който някой ще се опитва чрез търговия с нашите основни човешки права да залъгва българския народ и да залъгва България, че има някакъв напредък. Ние искаме ясни и категорични гаранции, че всички тези неща, които отстоява България, ще бъдат включени в преговорната рамка за Република Северна Македония и те ще бъдат изпълнени. Това може да стане само чрез този двустранен Протокол, който е предвиден в това предложение. Но докато аз не видя съдържанието на този Протокол, не мога да кажа дали е защитен нашият интерес или не е защитен. На този етап Протоколът все още го няма," каза Петър Колев.

По думите му френското предложение е крачка напред, но има още важни неща, които трябва да бъдат изяснени. Двустранния протокол, който трябва да бъде сключен между Скопие и София е тази прословута пътна карта, която казва кога и как ще бъдат направени промените в Македония.

"Аз не мога да разбера защо българската държава не ползва едно цяло ведомство и го заобикаля там, където са най-опитните и подготвените българи в сферата на дипломацията. Аз съм убеден, че в Народното събрание има изключителни експерти по външна политика. Но елитът на българската дипломация се намира във Външно министерство и не мога да разбера защо български държавници заобикалят институция, която с парите на данъкоплатците се издържа, за да бъде най- подготвена и да може да отговори в тези условия на тези поставени въпроси. Защо се заобикаля Министерството на външните работи? Защо ние като българи, включително и тези, които живеем в Македония, да не може да се опрем на експертната оценка на експертите в Министерството на външните работи? Може би някой се опитва да изготви някаква друга позиция по този въпрос? Някой се опитва да направи нещо по-различно и знае, че тези българи, достойни дипломати няма да го приемат? Защо се избягва да се чуе мнението на Министерство на външните работи? Затова очаквам, че по този въпрос в скоро време ще чуем и позицията на българската дипломация, защото това ще ни помогне да изградим правилна преценка за това, което се случва в момента," коментира Петър Колев.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase