След години борба с американската администрация Европа се предаде и обяви, че планира сама да започне да събира лични данни за хората, които идват да я видят или я напускат със самолет.

ЕС вече предоставя данни за полетите, излитащи от Европа на САЩ, Канада и Австралия.

Според европейския комисар по сигурността Сесилия Малмстрьом, чието е предложението, до две години може да се очаква авиокомпаниите да бъдат задължени да предоставят информация за името, паспортните данни, адреса, номера на кредитна карта или друг документ за плащане, както и навиците за пътуване на определен пътник.

Така наречените Резервационни данни на пътниците (Passenger Name Record – PNR данни) ще се използват за по-ефективна борба с тероризма, а според Малмстрьом могат да са от полза и за преследване на организирана престъпност като трафик на наркотици и хора.

Искането на Брюксел е да се предоставят данни само за пътниците от полети за трети страни, като тези, които се извършват между страните членки няма да бъдат обхванати. Причината е, че особено за шенгенските държави, подобни проверки биха били в нарушение на правото на тези граждани за свободно пътуване и идеята няма да може да получи подкрепа в Европейския парламент, който трябва да я одобри.

Задължени да предоставят информация ще са всички авиокомпании, които кацат в ЕС, независимо къде са регистрирани.

„Компаниите така или иначе събират тези данни от 60 години, просто сега ще трябва да ги споделят с властите”, поясни Малмстрьом.

Новата европейска идея изглежда ще създаде допълнителна работа на ДАНС в България, тъй като Брюксел иска анализирането на данните да се прави извън полицията. Звеното, което ще бъде създадено, за да обработва информацията от PNR все пак трябва да бъде част от органите на реда, поясни комисарят.

При подозрение за опасен пътник органите на реда ще правят запитване до базата с резервационна информация. С получените сведения анализаторите ще могат да работят до 30 дни, след което името на пътника ще бъде изтрито. Останалите данни обаче ще се пазят до 5 години, в случай, че друг използва същата кредитна карта или адрес, или пък титулярът се регистрира под фалшиво име.

Аналитичният център няма да има достъп до цялата база данни на авиокомпаниите, а ще може да прави запитвания само по конкретни имена или полети.

Според Малмстрьом много държави вече имат подобни системи за проверка на пътниците, но сега Брюксел иска да ги синхронизира, за да повиши ефективността им и да направи възможно страните членки да се информират взаимно за подозрителни пътници.

Малмстрьом съобщи, че 95% от заловените наркотици в Белгия и 65% в Швеция се дължат главно на проследяването на пътници от определени полети.

В същото време анонимен представител на американската администрация коментира пред EUObserver, че през 2008 г. на 1800 души е отказано влизане в САЩ въз основа на резервационните им данни заради подозрения, че са свързани с терористични групи или с организирана престъпност. Изданието коментира, че тази цифра е незначителна на фона на над 80 млн. души, които посещават Съединените щати годишно.

Съмнения относно ефикасността на система има в Европейския парламент, където депутатите веднъж вече отказаха да продължат споразумението за предоставяне на данните на пътниците на американските власти. Депутатите се безпокоят, че с тази информация може да се злоупотребява и невинни граждани да бъдат преследвани.

За да смекчи съпротивата на парламента, Малмстрьом предлага въздушните превозвачи да не могат да изпращат чувствителни данни, които биха могли да разкрият раса или етнически произход, политически възгледи, сексуална ориентация или религиозни убеждения на пътниците, а дори такива да се прокраднат, те да не могат да бъдат използвани за преследване.

Въпреки това първоначалните настроения в парламента не са положителни. Германският депутат от християндемократическото мнозинство Манфред Вебер, коментира, че идеята ще накърни свободата на предвижване, която е основно право на европейските граждани.

Според либералите предложението е по-добро от това със САЩ, което парламентът отхвърли, тъй като е намален срокът за съхранение на данните и случаите, при които те могат да се използват.

"Въпреки това ние искаме повече доказателства, че използването на PNR данни съответства на принципите за необходимост и за пропорционалност. Парламентът се нуждае от информация и цифри, преди да може да вземе решение”, коментира холандската депутатка Софи Ин'т Велд.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase