Образование в Европа? Скъпи студенти, платете си и се приберете у дома

Сезонът на чуждестранните студенти по света е открит - и държавите няма какво да губят, освен милиарди долари от такси за обучение. Великобритания се колебае за бъдещето на програмата за издаване на визи на завършилите студенти, която предлага право на работа след приключване на обучението, след като комисия, натоварена да проучи възможните злоупотреби със системата, докладва миналата седмица (тя не откри почти нищо).

Новото нидерландско коалиционно правителство планира да намали броя на чуждестранните студенти като част от пакет от мерки, насочени срещу миграцията. Австралия и Канада също предприемат мерки за ограничаване на приема на студенти. Плановете на Франция да събира от чуждестранните студенти депозит за покриване на евентуални „разходи по преместването“ бяха блокирани от Конституционния съвет на страната през януари.

Дебатът следва сходни контури на тези географски разпръснати пазари. След пандемията броят на студентите нарасна до рекордни стойности, което оказва натиск върху разходите за жилища и натоварва обществените услуги. Това подхранва популистките призиви за ограничаване на имиграцията. От другата страна са доставчиците на висше образование, които подчертават решаващия финансов принос на чуждестранните студенти за образователните институции и икономиката, както и работодателите, които при равни други условия биха предпочели по-широк набор от квалифицирана работна ръка, от която да избират. Холандските корпоративни лидери разкритикуваха предложенията на Нидерландия, като някои от тях предупредиха, че вместо това могат да разширят дейността си в чужбина. Ръководителите на Anglo American Plc, Rio Tinto Plc и Siemens AG бяха сред подписалите писмо, в което предупреждават министър-председателя Риши Сунак, че миграционната политика на Великобритания може да отслаби университетския сектор, съобщава Financial Times.

Това е неблагоприятна тенденция. Опасенията за пренапрегнатите жилищни пазари са реални, а ръстът на броя на международните студенти със сигурност е допринесъл за повишаване на наемите - особено в градове като Лондон и Торонто, които са най-популярните дестинации и където предлагането вече е свито. Но те не са източникът на проблема, а вниманието, което привличат, прилича много на търсене на изкупителна жертва. Чуждестранните студенти имат значителен принос за икономиките на страните, в които учат, и държавите рискуват да ги отблъснат на свой риск. Във Великобритания, където те обикновено плащат два до три пъти повече от местните жители под формата на такси за обучение, едно проучване от миналата година оценява общата икономическа полза от кохортата за 2021-22 г. на 41,9 млрд. паунда (53 млрд. долара) срещу разходи от 4,4 млрд. паунда, като съотношението полза/разходи е 9,4 към 1.

Обединеното кралство е особено изложено на евентуален сериозен спад в търсенето, предвид финансовата зависимост на сектора на висшето образование от чуждестранните студенти. Таксите за обучение в страната почти не са се променяли от 12 години насам, така че реалната им стойност е била значително намалена от инфлацията, което е накарало институциите да компенсират, като се съсредоточат върху набирането на студенти в чужбина. Критиците с основание смятат, че това е незадоволителен модел на финансиране, който рискува да постави интересите на чуждестранните студенти над интересите на местните граждани, за които те носят основна отговорност; въпреки че това е системата, която се е развила, и всяка внезапна промяна може да доведе до хаос. Службата за студентите, независимият регулатор на сектора, заяви миналата седмица, че дори малко намаляване на броя на студентите може да доведе до дефицит в 202 институции, или 74 % от общия брой.

Никой не говори за затваряне на вратата за чуждестранните студенти, а само за намаляване на броя им чрез съкращаване на по-малко желаните според правителството елементи. Подобно калибриране може да се окаже по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Притеснителен е тонът на съобщенията. То изглежда меко казано противоречиво. Министърът на вътрешните работи Джеймс Клевърли, който възложи прегледа, заяви през декември, че висшето образование „трябва да бъде път към обучение и образование, а не път към виза през задната врата“, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Визовият маршрут обаче беше точно това, което правителството предлагаше, когато въведе програмата през 2021 г. Тя дава възможност на студентите, които завършват отговарящ на условията курс, да останат и да работят в Обединеното кралство в продължение на две години след дипломирането си (три години в случай на докторантура) и беше част от стратегия, която имаше за цел да увеличи износа на британско образование до 35 млрд. паунда годишно и да привлече 600 000 чуждестранни студенти до 2030 г. Проблемът беше, че тя успя твърде добре. Рекордните 680 000 чуждестранни студенти пристигнаха през 2021-22 г., прескачайки целта осем години по-рано.

Предположението, изказано от Клевърли, е, че някои чуждестранни студенти се записват на по-евтини и по-нискокачествени курсове просто защото искат да имигрират. Твърде много от тях след това се насочват към по-нископлатена работа в сферата на грижите и следователно не са „най-добрите и най-умните“, които правителството се стреми да привлече. Това изглежда малко обидно за тези студенти. Те също са платили добри пари. Откъде правителството знае техните желания? Младите хора понякога не познават собствените си намерения, макар че всички ние оценяваме наличието на възможности за избор. Това заклеймяване на част от студентската кохорта омаловажава техния стремежен потенциал: откъде правителството знае, че те няма да се насочат по-късно към по-квалифицирани и по-високоплатени професии?

Подходът мирише на снобизъм и елитарност, които са характеризирали британската образователна политика в миналото. (Между другото, твърдението, че някои от допустимите специалности не заслужават да се даде възможност за записване, също е в противоречие с имиджа на Обединеното кралство като водещ световен доставчик на образование).  Крис Скидмор, бившият министър на университетите, който въведе целта от 600 000 души, заяви пред BBC, че „никога не е било ясно какви злоупотреби се предполага, че се извършват“. Той не е сам в своето недоумение.

Правителството трябва да се опасява от по-широкия сигнален ефект на своя език върху чуждестранните студенти, които могат да стигнат до заключението, че Обединеното кралство не е толкова гостоприемна дестинация, колкото са предполагали. Предприятията, които приемат клиентите си за даденост, могат да съжаляват за това, а образованието е основен експортен отрасъл за Великобритания. Вече има първи признаци за намаляване на броя на студентите, след като правителството затегна правилата за зависимите лица и повиши минималната заплата за визите за квалифицирани работници от 26 200 на 38 700 паунда.

Иронията е, че рекордното нарастване на броя на чуждестранните студенти в световен мащаб изглежда като временно явление. Той очевидно е резултат от рязкото намаляване на броя на студентите по време на пандемията, когато много от тях бяха принудени да отложат обучението си, и може да се очаква, че ще намалее, когато настоящите студенти преминат през системата - дори и без действия от страна на правителствата.

Чуждестранните студенти носят много ползи на приемащите ги страни, освен финансовия си принос: Те обогатяват културното многообразие, насърчават високите академични постижения и насърчават трансграничното приятелство и разбирателство. Отстъплението от отвореността, която дава възможност за този обмен, би направило света по-беден и по-малко образован.