Европа: Интересите надделяват над ценностите

Европа се раздира между това да отстоява ценностите си и да защитава интересите си в множеството кризи, които разтърсват Европейския съюз - с бежанците, предизвикателствата за върховенството на закона, отношенията с Русия и Турция и членството на Великобритания, пише Пол Тейлър от Ройтерс.

В повечето случаи политическите и икономическите интереси надделяват над декларираните от ЕС ценности и управленски стандарти, но не е ясно дали резултатите все пак са по-ефективни.

Според критиците, включително правозащитници, Европа е твърде склонна да предава принципите си. Според поддръжниците тя "пораства" и вече действа не толкова наивно.

"Политиката е изкуството на възможното, но това е много различно от разбирането за Европа, лансирано през последния половин век", каза висшият съветник в Германския фонд "Маршал", занимаващ се с трансатлантическите връзки, и бивш високопоставен служител на Европейската комисия Майкъл Лий.

След като миналата година над един милион мигранти заляха Европа, правителствата в ЕС са на различно мнение по въпроса дали блокът трябва превръща в приоритет ангажимента си да предоставя убежище на бежанците или главната цел е засилване на граничния контрол и плащане на други страни, за да държат на разстояние потенциалните кандидати за убежище.

Германският канцлер Ангела Меркел е подложена на остри критики у дома и в Европа за това, че е заела позиция на морално превъзходство, приветствайки стотиците хиляди бежанци.

Упоритото нежелание на повечето страни в ЕС, не само централноевропейски държави, но и партньори от ядрото на съюза като Франция, да приемат квотите за бежанците, за които постигнаха съгласие преди месеци, се дължи на страха от политически враждебна реакция у дома.

Миналата седмица Брюксел се изправи пред поредната дилема от вида "ценности срещу интереси" - Европейската комисия трябваше да реши дали да предприеме дисциплинарни действия заради полските закони, спъващи Конституционния съд и държавните медии.

Когато унгарският министър-председател Виктор Орбан предприе подобни твърди мерки през 2010 г. по отношение на съдебната система, медиите и организациите на гражданското общество, ЕС беше критикуван от мнозина, че не защитава своите ценности - демокрацията и върховенството на закона.

Комисията наистина направи първа стъпка по отношение на Полша, но подчерта, че иска да уреди въпроса в диалог с Варшава и няма вероятност за налагане на наказания като временно отнемане на правото на глас в ЕС или спиране на достъпа до европейските фондове.

Служителите от ЕК не искат да създават впечатление, че поучават демократично избрано полско правителство, след като то пристъпва към изпълнение на предизборните си обещания.

След големите демонстрации във Варшава в защита на либералните ценности мнозина в Брюксел възлагат надежди на силата на полската демокрация, която сама ще се справи с проблема. Други търсят някой друг да поеме водещата роля като Венецианската комисия на Съвета на Европа - общоевропейския контролен орган по конституционните въпроси.

Основания за целесъобразност

Големите страни членки на ЕС Германия и Великобритания си мълчат по въпроса с Полша най-вече по прагматични причини. Берлин иска да запази колкото се може по-добри отношения на сътрудничество с по-националистическото правителство на партията на Ярослав Качински "Право и справедливост".

Лондон има нужда от благосклонността на Полша в момент, когато предоговаря деликатни аспекти на собственото си членство в ЕС. Великобритания вероятно е последната страна, която би критикувала Варшава за гражданските права, като се има предвид силното й желание да ограничи достъпа на мигранти от ЕС, главно поляци, до социалните помощи, за да спре по-нататъшната масова имиграция към острова.

Всъщност желанието на Европа да потърси формула, която да позволи на Великобритания да не дава на идващите на нейния трудов пазар граждани на други страни от ЕС същите помощи като на собствените си граждани, показва готовност за компромис с основните ценности за сметка на целесъобразността - в този случай да се опита да гарантира, че британците ще гласуват за оставане в ЕС на предстоящия референдум.

Европейският парламент, който смята себе си за съвестта на Европа по въпросите на правата на човека, вероятно ще отправи критики срещу Полша по време на специални дебати тази седмица, което само по себе си е вид политическо наказание, но други институции на ЕС подхождат предпазливо.

"При миграционната криза и . . . при сегашното деликатно положение на Европа би било голяма грешка да бъде загубена Полша", каза висш служител от Европейската комисия.

От подобни смесени чувства се ръководеше шизофреничната реакция на ЕС към завземането и анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и действията й за дестабилизиране на Източна Украйна.

Блокът наистина се съгласи под германско водачество да наложи отраслови санкции, тласнали руската икономика към рецесия и ограничили достъпа й до капитали, но когато става дума за енергетиката, има обвинения за прилагане на двойни стандарти.

Регулаторният натиск на ЕС принуди Русия да изостави газопровода "Южен поток", който планираше да построи, за да снабдява южноевропейските страни, като заобикаля Украйна. Но Германия се противопоставя на натиска да се откаже от изграждането на втори тръбопровод "Северен поток" под Балтийско море, доставящ газ направо от Русия, също заобикаляйки Киев.

Италия, България и други, които пропуснаха възможността при "Южен поток", обвиняват Берлин в лицемерие, а Полша и балтийските държави казват, че изграждането на втори "Северен поток" ще обезсили подкрепата на ЕС за Украйна. Германия се опитва да заобиколи доводите за ценностите и изтъква историческата роля на Москва като надежден доставчик.

По отношение на Турция ЕС премълчава критиките си за влошаване на състоянието на гражданските свободи, свободата на медиите и независимостта на съдебната система в страна кандидат в името на съществения си интерес от спиране на бежанския поток към Европа.

Европейската комисия отложи критичен доклад за съобразяването на Турция със стандартите на ЕС за след парламентарните избори през ноември, за да не разстрои президента Реджеп Таип Ердоган.

Служители от ЕС признават, че заглушават критиките срещу Анкара, защото отчаяно се нуждаят от турска помощ за бежанците.

А в Северна Африка заради необходимостта от сътрудничество в борбата с ислямистките бойци ЕС омаловажава проблемите с правата на човека и доброто управление, каквито съществуват в страни като Египет, Мароко и Алжир и които са пречка в отношенията с авторитарните им управници.

"Ние не изоставяме ценностите си, а вероятно сме станали по-прагматични", каза пожелал анонимност служител от ЕС, участващ в управлението на тези отношения.

/БТА/