До София може да се появи европейският отговор на космическата база Starbase

Първичното публично предлагане (IPO) на SpaceX е много важен сигнал за прехода по отношение на Космоса – от място само за изследвания към място за създаване на огромна икономическа стойност. Плановете на американската компания за орбитални центрове за данни, бази на Луната и мисии до Марс ще се реализират, но няма да е по едно и също време. Това коментира Кевин О’Конъл, световен експерт по космическа икономика, бивш директор на Службата за космическа търговия към Министерството на търговията на САЩ, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

SpaceX осъществи преди дни най-голямото публично предлагане на акции в историята, като набра 85,7 млрд. долара капитал.

Орбитални центрове за данни и технологични граници

Една от най-обсъжданите теми в космическата индустрия покрай IPO-то на SpaceX са орбиталните центрове за данни. Илон Мъск заяви, че по-голяма част от необходимите технологии за тези центрове вече съществува. Не цялата, но по-голямата част, каза събеседникът.

     „Орбиталните центрове за данни са важни по няколко причини. Те ще решат няколко проблема, които имаме на Земята – за ресурсите и др. Ще ни позволят да изследваме Луната и да погледнем по-далече в Слънчевата система. Големите предизвикателства пред орбиталните центрове са свързани с температурата (охлаждането), както и с икономическата ефективност“.

Тенденциите в световната космическа индустрия

Въпреки политическите промени в света, навсякъде виждаме нарастващ интерес към Космоса. Правителствата от Вашингтон през Европа до Токио инвестират безпрецедентни суми в космически изследвания и технологии, това е много важен аспект и по отношение на отбраната. От публичното предлагане на SpaceX се вижда, че частният капитал също навлиза с рекордни мащаби в този сектор. Само през първото тримесечие на 2026 г. имаме 36 млрд. долара космически инвестиции, съобщи Кевин О’Конъл.

    „Друга тенденция е как предприемачите експериментират с други технологии, които може да имат пресечена точка с Космоса – изкуствен интелект, квантови компютри, роботика. Ефектът от всичко това е, че се променя космическата икономика. Това е изключително важно.“

До неотдавна държавите имаха водеща роля в развитието на космическите изследвания и технологии, но сега бизнесът поема водеща роля. Това е изключителен важен момент в настоящия преход. Правителствата все още имат много важна роля, имат цели и визии за това, което трябва да направят в Космоса, но частният сектор наистина пое кормилото. Едно от най-важните неща, които се случват, е привличането на други сектори към космическата икономика – земеделие, фармацевтика и т.н., добави гостът.

За предстоящата мисия Artemis III

Това ще бъде много вълнуващо събитие. Наскоро наблюдавахме мисията Artemis II, при която четири човешки същества отидоха по-далеч в Космоса от всички други. Това ни даде основите за Artemis III. Следващата мисия ще бъде друга ключова стъпка в това да се върнем на Луната до 2028 г. Тя ще включва специална капсула, която ще се тества за скачване с комерсиален космически кораб на SpaceX. Това е от критична важност, за да стигнем до Луната до 2028 г., коментира Кевин О`Конъл.

България и космическата икономика

Всички страни се интересуват от участие в космическата икономика и всички могат да го направят. Правителствата трябва да имат стратегия и визия и това е от ключово значение за финансирането. Трябва да има някакво държавно финансиране. Трябва да се използва настоящият капацитет и възможности, каза събеседникът.

    „Сега съм в София, за да посетя водещата компания в българската космическа индустрия - „ЕндуроСат“. Аз съм неин съветник. Успях да говоря с тях за визията на компанията, да видя новия им космически център в София и да разбера какви са плановете на изпълнителния директор Райчо Райчев - да намали цената на космическите данни до 1 долар за гигабайт, данните в Космоса са изключително важни, и също така да преустрои едно летище близо до София, за да може там да се произвеждат и транспортират някои от по-големите сателити, които се очаква да бъдат изстреляни в близко бъдеще.

    Това може да се превърне в европейския вариант на Starbase - космическата база на SpaceX в Тексас."

„ЕндуроСат“ иска да направи космически хъб на мястото на старата авиобаза в Доброславци, бивш стратегически обект за противовъздушната отбрана на София. През май т.г. вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев се срещна с основателя на „ЕндуроСат“ Райчо Райчев, за да обсъдят ускоряване на действията по Икономическа зона „Доброславци“.

Starbase е индустриален комплекс и космодрум за изстрелване на космически ракети на компанията SpaceX. Базата е основна площадка за разработка, изграждане и тестове на ракетите Starship, има база за строителство на космическа инфраструктура, както и полигон за тестове.

Космическото образование в България

Образованието и наличието на подготвени таланти е от критично значение за космическата икономика. „ЕндуроСат“ е пионер в това отношение с програмата Space Challenges, по която се обучават студенти от България и от целия свят за решаване на практически казуси, свързани с космическите възможности, каза още Кевин О`Конъл.

Преди дни беше обявена и магистърската програма NewSpace, която ще даде на студентите по-високо ниво на образование. Това е партньорство между „ЕндуроСат“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.

    „Програмата е фокусирана върху практичните аспекти при създаването, изстрелването и управляването на сателити в Космоса. Тази практическа част е много важна. Университетите играят ключова роля за космическото образование. Тук говорим за техническо образование, имаме нужда от всякакви технически специалисти.

    Щом ще се връщаме на Луната устойчиво и за постоянно, ще имаме нужда и от други таланти – артисти, готвачи, представители на бизнеса. Това ще ни помогне да живеем на Луната за дълго време. Така че осигуряването на квалифицирана работна ръка е изключително важно и университетите помагат за обучение на талантите на бъдещето.“

Колко близо сме до това да живеем на Луната?

Плановете са да се върнем там до 2028 г. Има някои ключови нужди на Луната, но има и планове за създаване на лунна база с нашите партньори по споразуменията „Артемида“. България също е част от програмата, обясни Кевин О`Конъл.

За да се върнем и да планираме лунна база до 2030 г., трябва да се направят важни стъпки – първо, да се изградят ядрени реактори, които да осигурят енергия за развитие на лунната икономика. Второ, ще трябва да отговорим и на някои важни научни въпроси на Луната – за качеството на водата, за състава на минералите по лунната повърхност. Това са много важни икономически аспекти, които допълват науката, добави гостът.

Европейската космическа агенция разполага в момента със само един орбитален космодрум за изстрелване на космически ракети, който се намира във Френска Гвиана в Южна Америка.

    „Изстрелването е предизвикателство, защото по принцип то се извършва в зони, които не са населени. Трябва да се помисли внимателно за осигуряването на безопасността при изстрелване. В същото време е от огромно значение да се осигурят повече изстрелвания, защото търсенето е изключително силно в момента. Преди няколко седмици излезе доклад в САЩ, в който пише, че може да имаме нужда от 7000 изстрелвания на година, за да се изпълнят плановете за Космоса.“

Съветът ми към младите специалисти, които са се насочили към Космоса, е да работят много здраво и да разгледат многото нови възможности в голямата космическа икономика, както и в свързаните индустрии – от по-старите сектори като сателитни комуникации, прогнозиране на времето и сензори до по-новите като центрове за данни, лунни активности и дори космическа безопасност. Имаме нужда от квалифицирани хора с много умения на всички нива, каза още Кевин О`Конъл.

Вижте целия разговор във видеото.