Dnes.bg ви среща с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Малцина биха останали равнодушни, подминавайки малките френски пекарни, от които се носи аромат на топли кроасани и други тестени изкушения. Сред тях е и Невена, която не само се вдъхновява от тези вкусове, но и решава сама да си направи подобно местенце, където хората да се отбиват и да им е трудно да си тръгнат.

Разликата е, че Невена не разчита на френски рецепти. Родена е в малкото градче в Родопите – Неделино. Още от малка помни как по време на "гладните години" майка й е забърквала хляб с квас и всички в семейството са били сити.

Така и Невена днес – разчита на собствените си вкусове. Експериментира, четейки нови рецепти и вече от година продава собствен вид хляб на малка столична уличка. Идеята й да отвори пекарна, дава нейна близка приятелка, която неведнъж се е убедила по празници в кулинарните й способности. Така започва и размяната на хляб, по приятелски. Невена пробва у дома различни рецепти и ги носи на свои познати два пъти седмично. След като се убеждава, че се справя повече от добре, идва ред и на пекарната.

"Хлябът на Нена" е сбъднатата й мечта. От една страна я спасява от работата й като банков служител от 8.00 до 17.00 часа. От друга страна е убедена, че дава и най-доброто на сина си, като не му купува от индустриалния хляб.

"Не мога да разбера защо е нужно на хляба да се слага витамин С, Е-та и разни подобрители – обяснява тя – Хлябът има най-невероятният вкус и от векове му е нужно само брашно и вода. Хлябът присъства на трапезата на българина при хубави и при лоши поводи. Основното е да има питка, но днес като че ли сме позагубили традицията да ядем хубав хляб", обяснява Невена.

Често минувачи разказват как предпочитат въздушния от магазина, тъй като е мекичък, докато нейният е с по-плътен вкус и лесно се втвърдява.

Това все пак не й влияе и тя продължава да продава само хляб с квас – този, който се е ял векове наред. Така печели и последователи. Сред тях е семейство, което веднага, след като се завръща от почивка в Гърция, първо се отбива при нея, за да си напазарува, тъй като много му е липсвало именно този вкус.

"Това е достатъчен стимул да продължаваме да ставаме сутрин рано и да си лягаме вечер късно", категорична е Невена. Наблюденията й са, че повече млади хора предпочитат да се завръщат към традициите на истинските хлябове.

Именно пекарната е и това, което не й позволява да отиде да живее в чужбина. Като е била на 20 години, е работила в Кипър. Харесало й е, но й се запечатва как на гръцки българи е "вулгари". Звучи й вулгарно. Също така се дразни как като си в чужбина и всички я слагат под общ знаменател.

Убедена е, че ако човек иска да разкрие индивидуалността си и да бъде себе си, е добре да живее там, където е роден.

"Естествено, че винаги има и изключения, но вярвам, че камъкът си тежи на мястото", обяснява тя и допълва - България е страхотна страна, имаме си проблеми, но където и да иде човек, няма да се размине без трудности. Като цяло дори и в Англия българи и румънци са под общ знаменател. Не може да не изпитват ностлагия".

Що се отнася до нашите географски ширини, на Невена й липсва някогашната съпричастност, която я е имало във всеки дом. Опитва се да предпази сина си от комерсиалния дух, с който расте почти всяко хлапе. Обяснява му, че най-ценното е човек да е щастлив, да обича и да бъде обичан.

Невена е включена в българската гилдия на пекарите - неформално сдружение с некомерсиална цел, основано от пловдивски колега. Създадено е, за да си обсъждат впечатленията и проблемите като общност. Покрай това сдружение хлебарите стават част и от занаятчиите и така участват в Панаира на занаятите, който се е провел в Пловдив.

Невена разказва как всяка пекарна прави хлябове с различен вкус, а нито едно от изделията не е еднакво с друго. "Именно в това се крие аромата, красотата от занаятчийския хляб, че се прави от ръка, а не от машина и не влиза в ничий калъп".

Мечтата й е един ден да отвори пекарни и в други градове. "И понеже икономистът в мен все още ми говори, искам да продавам български хляб и извън нашите граници. Да им покажем на чужденците, че традициите ни не са случайни и да не се говори само за френски пекарни, а и за български, защото по-вкусен от нашия хляб – няма", заключава тя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase