И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

"Дали човек чете или не чете - това веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази."
                                   Паскал Мерсие, Из "Нощен влак за Лисабон"

Христо и Благой

Има хора, които имат нюх към бизнеса. Знаят какво би им донесло успех и се впускат именно в него. Има и други, които пък се влюбват в нещо и без да са сигурни във финансовите му постижения, го следват вдъхновено.

От втората "порода" са Христо Блажев и Благой Иванов – маниаци на тема книги. Пълни ентусиасти, които са наясно, че да правиш бизнес с книги в България е все едно да продаваш сирене на веган. Не толкова, защото у нас  не се чете, а просто защото пазарът е твърде малък и от книги малцина биха забогатели.

Все пак те са търсачи и ценители на непознати автори. Съсредоточават вкуса си определено към жанровата литература. (в малки скобки, но дебело подчертано – талантливо написани). Решават да издават книги на непознати у нас автори или такива, придобили световна слава, но по разни причини не стигнали до България.

След като трупат опит няколко години в издателство, решават сами да си направят собствено, където да издават нещата, които те смятат, че си заслужава.

Идеята да създадат нещо тяхно идва от Христо, а Благой е бърз за кандардисване и така двамата се гмуркат в дълбокото. След известни перипетии и предизвикателства, сега са приютени от друго голямо издателство, което обаче ги оставя да следват своя почерк и творческа независимост. Така издават неща, които ги кефят, при това с много обич и внимание към всеки проект.

Вещи в занаята

Разделили са си работата. Селекцията е на Благой, който поддържа навика си да търси нови неща, писани в страната ни и в чужбина. Той е капацитет по жанровете. За Христо остава същината – а именно техническата част – работа с редактори, преводачи, художници на кориците. Имат още една страст – публицистичната литература, но нея я оставят за по-натам, като "пораснат".

Благой е по-свободен електрон, докато Христо е този, който чудесно вирее в издателските среди. Другото, на което много държат е визията. Затова за кориците, освен Христо, много стриктно се грижи и Благой.

"Ужасно важно е да ги изпипваме и да постигнем максимален ефект с тях, а това е и мое задължение по линия на супервизиране на художниците и дизайнерите", казва той.

За двамата е важно да се прибягва до по-дръзки и агресивни корици, които да са и авторски. Ако имат избор, ще са дело на български художник. Не от гол патриотизъм, а защото държат на индивидуалността.

Юбилеен проект

И ето ги, готови с 10-ата юбилейна книга - готическият роман "Монахът" на Матю Грегъри Луис. Нищо ново под слънцето, но не и за страната ни. Всъщност имат по няколко класики и няколко ей такива "древни" съкровища, като сред тях е и "Дракула". И двете творби може да намерим у нас с качествена хартия, важни приложения и твърди корици.

"Както подобава за подобни заглавия. - обяснява Христо - Не допускаме компромиси с такива книги", категоричен е той и ни припомня, че първият им издаден проект е "Кралят в жълто". Творба, която до този момент също не е била издавана у нас. Поводът да се появи в България бил съобразен и със сериала "True Detective", който малко е повлиян от нея.

Книгите и българите

"Нищо не се е променило от соца насам. Въпреки всички мантри, българите четат малко, но и това стига" - обяснява Христо - Сложен е въпросът какво разбираме под идеята "пазар на книги", тъй като има много проекти, които могат лесно да се продадат, но те не са книги".

В днешно време реалната бройка на една добра книга е около 2-3 хиляди. Подобна продажба дава шанс на двамата за следващ проект, а целта им е да се завърти колелото и да издават все по-качествени творби.

Според Благой, у нас има много пропуснати заглавия, които са подминали страната ни, заради "любимия" режим. Именно заради него, преди години страната ни се е хвалила с тираж от 20-30 хиляди до 200 хиляди. "Тези книги са се разграбвали моментално по една причина – огромно търсене на каквото и да е, само да имаш нещо за четене, тъй като пазарът тогава съвсем не е бил толкова разнообразен и разнороден", обяснява той и уточнява, че тогава не е бил и толкова кичозен, а и краен в конфекцията.

И двамата все пак са убедени, че изборът трябва да е голям и от него да се пробива към една култура, а не обратното.

"Проблемът на сегашния пазар е, че трябва да се бориш с хора, които предпочитат да не си дават парите за книги, а за нещо друго, каквото и да е то. Или пък с хора, които си дават парите за книги, но такива, които са за шир потребата – "Fast Food - литературата". Не я заклеймявам, смятам, че има нужда и от нея, тъй като ескапизмът е полезен за обществото, независимо дали е под формата на пуканки, чалга или глупав американски филм, но това не означава, че не трябва да се стремим да формираме, да възпитаваме вкус към малко по-висококачествени книги", продължава с размислите Благо.

Все пак подчертава, че в този термин (висококачествени книги) не включва само автори като Фьодор Достоевски и Умберто Еко, а трилъри, хоръри, научна фантастика, но написани с талант.

Успехът на една книга е трудна бира

Трудно е да се отгатне дали една книга би имала успех. Няма формула, а по-скоро е игра на тото. Заради това Благой неспирно се рови и интересува от случващото се по света и у нас. Проучва западния пазар, следи какво изпускаме. Ако и така не хареса нищо, настройва вдъхновението си с алкохол и наркотици (последното е шегичка).

Най-голям успех двамата постигат с роман от непознат автор. "Кутия за птици" е дебют за Джош Малерман. Още, докато го чете, инстинктът на Благой му подсказва, че историята ще има успех. "Книгата е по-скоро мрачна, отколкото жизненоутвърждаваща, но се превърна в хит", обяснява той.

Шокът от Мареман се оказва пълен, след като Христо отива на панаира във Франкфурт и я вижда, сложена на щанда на най-големите издателства.

"Там наистина се намират единствено най-ключовите заглавия и да видиш, че твоят избор е сред тях, означава удар право в целта. Авторът тепърва ще става голям. Пише следваща книга и прогнозите са, че отново ще е страхотна", обяснява още той.

Признат грях - половин грях

Двамата издатели постепенно трупат опит. Вече са обсъждали докъде може да стигне книжния им грях, за да се чувстат горди от работата си. Т.е. биха ли издавали автор, когото презират или книга, която тотално противоречи на техния светоглед, само заради огромен тираж, който ще им помогне след това да направят нещо, което харесват.

Отговорът е: И да, и не. Не биха си позволили да издадат автор, който тотално компрометира позициите им като читатели и издатели. Езотерика, конспиративни истории, всякакви книги свързани с алтернативна медицина са абсолютно забранени за тях. Дори не ги обсъждат, защото смятат, че са вредни и опасни. Но пък що се отнася до романи, които са по-лековати, тогава биха се замислили. "Не сме чак толкова крайни сноби, макар и иронично казано за хора, обичащи жанрова литература. Понякога си заслужава да направим нещо по-лековато, за да си позволим нещо по-смислено след него", споделят те.

Мечти и посоки

Търсенето на любопитните истории става все по-трудно в растящия брой на автори и книги с всяка минута. И понеже Христо има навика да краде мечтите на Благо и да ги представя за свои, той обясни, че много, ама много му се иска да издаде "God Is Not Great" на Кристофър Хичънс - есеистична творба, но с агресивно послание.

Не целят да се превърнат в огромна машина. Струва им се скучно. Но са уверени, че постепенно ще станат разпознаваеми с качествени заглавия, облечени в съвършена визия, защото излизането на книги на пазара се случва всеки ден. И повечето са метеори – пламват силно и гаснат бързо, а Христо и Благой не искат книгите им да залежат в забрава.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase