И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Ирина Жекова - IRé

Родена в България, Ирина Жекова заминава за Франция да учи математика и акустика, докато не преоткрива музиката. Носталгията по родината и смесица от културни влияния, дошли от цял свят, я вдъхновяват да напише текстовете и музиката за първия си авторски албум "Единна земя". Между легендите за змейове и самодиви, песните преплитат традиционното и модерно светоусещане. Ирина вече е IRé, а у нас идва, за да участва във фестивала Беглика. "И музиката, и числата са част от мен. Като сърцето и разума. Допълват се, обогатяват се, понякога спорят" - споделя тя. За изкуството тук и там, за случващото се у нас, през призмата на човек, живеещ извън страната, разказва IRé.

У нас

Имам нужда да се връщам в България. За мен е жизнено важно да се видя със семейството, приятелите. Да хапна от нашите гозби, разбира се, кулинарният момент определено е много важен и очакван. Опитвам се да си идвам поне веднъж в годината, ако мога и по-често. Много обичам да пътувам с влак. Виждам доста самотни гари, сякаш времето е спряло, но има някакъв ретро чар. Понякога е комично и трогателно да видиш изобретателността на хората да направят от нищо-нещо. Трагично понякога обаче е обратното – да се прави от нещо-нищо, особено с модата на европейските субсидии. Това, на което искрено се възхищавам, е да срещна оптимистични хора, които честно успяват в България, възпитават хубави и умни деца и се борят за по-добро. Заради тях си идвам, те ме зареждат с надежда. Изпитвам и голямо уважение към възрастните хора. Те имат много неща за разказване и имат нужда от внимание.

Това, което би искала да промени

Усещането за стойност, за истинност. Бих искала да има повече добронамереност и трезво мислене. Ние се палим много, виждаме нещата крайно, в черно и бяло. Зачеркваме миналото си, особено ако не го разбираме. Това е незряло, детинско отношение. Време е да пораснем. Истината е някъде по средата. Тя не е игра на "аз съм по-прав от теб, а ти си крив". Тя е по-скоро "чакай, знаеш ли, може и да имаш право". А промяната не е някъде другаде, а в нас. Във всеки от нас. Промяната е съзнателен процес, а не сляпа надежда за печалба от тотото, където да чакаш друг да ти пусне фиша. Като артист, усещам че това което мога да направя, е да създавам най-доброто на което съм способна. И да карам хората да мечтаят за по-добро. Казват че красотата ще спаси света. Може би точно тя и ще промени и България.

За музиката

Песента е като огледало, в което се оглеждаме, радостни или тъжни. Вдъхновявам се от това което ме заобикаля, от чувствата които животът провокира в мен. В този смисъл, животът ми в Париж беше пълен с артистични находки като пещерата на Али Баба. Представете си милионен град, който е събрал, освен френската, културите от цял свят. Там открих африканската, индийската и бразилската музика, както и фламенкото. Те ме запалиха да се върна към моите български корени. Африканците казват, че ако клонката иска да разцъфти, тя трябва да благославя корените си. Опознавайки другите, се оказа че съм опознавала себе си. От там тръгнах да пиша песни.

 IRé - за границата между реалното и мистичното

Легендите са един поетичен начин да гледаш на живота. Никой не обича да му е скучно. Нашите прадеди са го знаели. Иначе надали щяха да създадат този невероятно богат фолклор. С историите за змейове и самодиви, които плашат децата, карат жените да подсмърчат, а мъжете да си гладят мустака. Тези приказки изразяват най-вече желанието за по-добър, по-интересен свят. Като сладко бягство от всекидневието, което често е синоним на усилен труд, битови проблеми и еднообразие. А за да бъде създадено нещо в реалния свят, то първо трябва да бъде измислено, пожелано. Реалността е точно толкова хубава, колкото си позволим да я видим. А мистичното е това което ни извисява.

За съвместната й работа с Шарли Дален

Запознахме се в Париж, на един концерт. Аз свирех с моята китара, а той съпровождаше друг певец. Веднага усетихме, че имаме общи артистични идеи, макар музикалните ни влияния да са доста различни. Аз харесвам поп, соул и джаз, а той - реге, метал и дъбстеп. Това, което ни свърза, е любопитството да откриваш нови звуци, както и любовта към етно инструментите. В процеса на работа, се оказа че с нашите различия взаимно сме си отправяли предизвикателства. Това много ни помогна да израстнем в творчески план.

Какво се крие зад името на първия й албум "Единна земя"

Това са първите ми песни на български. Исках да ги напиша с думи, които усещах че мога да изпея. Които да звучат и народно, и модерно. Дотогава не бях пяла на моя роден език, може би се притеснявах, а и музикалната ми култура е предимно англоезична. Но във Франция изпитах силна потребност да преоткрия коя съм и откъде идвам. "Единна земя" дойде при мен в образа на жена. На моята майка, която ме чакаше да се върна у дома, и за която написах "Ой, соколе". На нашата земя, все разделяна от войни и игри за надмощие, но всъщност вечна и неразделна, за която разказва "Единна земя". Вълнувах се от красотата и саможертвата в легендата за вградената девойка в "Помниш ли", както и "Стани Раде ле", която говори за мъката да загубиш близък човек, и е посветена на баща ми. "Самодиви" е забавно-купонджийска песен, а "Мене змей ме люби" е нов прочит на женската дилема между дълг и любов. Детската приспивна песен "Айо" е написана на измислен език, този на който говори майчиното сърце. Баба ми, която е учителка по литература и история, и с която имаме много интересни разговори, има навик да ме гледа в очите и да ме пита: "Знаеш ли какво е да носиш майчино сърце?". Това е много силен въпрос. И наистина, може би не е случайно, че думи като "земя", "любов" и "майка" са на български от женски род.

На Беглика фест

Беглика фест е уникален фестивал, не само за България. Малко фестивали по света могат да се похвалят с такава природна красота каквато ние имаме в Родопите. Харесвам много тяхната идея, авангардна, смела, оригинална и етична. Бях на тяхното първо издание като публика и беше невероятно. Три дни в Родопите, музика и игри, хубава храна, хубави хора. Понамръзнахме се малко, нали си е планина, но беше лудо изживяване. Чувстваш се някак по-жив, като си близо до природата. Тази година ме поканиха да открия музикалната част на фестивала, за което съм много щастлива. Очаквам да има много българи, да бъде незабравима среща за всички, които носим България в сърцето си, където и да сме по света. Очаквам да бъде вълшебно и ще пея от сърце.

Кафенето на Амели Пулен в Париж , катедралата St Eustache по време на 36 часовия нон-стоп фестивал, лодки в подземното езеро St Léonnard в Швейцария, както и акустично в пещерата "Магурата" край Белоградчик - за екзотичните места, на които свири

Обичам да свиря на красиви места. Заредени от хубави хора, с история, с магия, с природа. Но мястото, където съм свирила, и никога няма да забравя, това е улицата. Да, сигурно звучи ужасно прозаично и дори под достойството за един музикант. Улицата е обаче най-голямата сцена. И най-трудната. Тук няма изкуствен блясък. Ако не си истински и не се раздадеш на 100 %, просто никой няма да ти обърне внимание, камо ли да ти даде пукната пара. От тук са тръгнали Едит Пиаф и Амалия Родригеш, певици, на които искрено се възхищавам.

Музиката - като обединяващ фактор

Музиката е универсален език, в това е силата й. Като любовта, като емоцията. Тя може да ни обедини, независимо от кой край на света идваме. Когато пея на български пред хора, които не разбират нашия език, влагам още по-голямо чувство в пеенето, защото вярвам, че смисълът на песента трябва да се предаде и отвъд езика. Понякога разказвам някоя история покрай песента и на хората им става интересно. Един френски почитател ми беше написал в книгата за впечатления след концерт: "Не разбирам езика на твоите песни, но те ми говорят".

За музикантите у нас и в Париж. Прилики и разлики

Културата е чисто човешка потребност. Животните нямат нужда от култура. Така че ще я има, ако ние я поискаме, ако имаме нужда от нея. Хората се оплакват, но именно те имат истинската възможност да променят нещата. Културата не е безплатна, макар да се създава тази илюзия и на всички да ни се иска да е така. Тя има цена, както материална, така и духовна. Но тази цена си заслужава, защото това е силата, която може да ни издигне и сплоти. А за да има ясна политика, трябва първо да има държавници, които да си разбират от работата, да имат етиката и силата да действат за общото благо. Тези държавници сме ние. Нашето време го изисква така. Няма кой друг. Във Франция има много по-голяма загриженост за културата, но и там артистите се оплакват. С тази разлика, че не забравят да се борят за правата си.

Най-новото от  IRé е "Там е сърцето ми"...

С времето, Париж стана друг за мен. Видях и другата му страна - огромен и обсебващ град, с непрестранна навалица от хора и безспирен ритъм на живот. Тази рутина ме измори. За щастие, по това време правихме с Шарли Дален много концерти из Европа. Пътувахме, свирехме, срещахме се с нови хора, които харесваха музиката ни и ни зареждаха с позитивна енергия. Когато се връщахме в Париж, записвахме новите песни. И така, в продължение на две-три години. Така че "Там е сърцето ми" се роди по пътя. На отиванията и връщанията от Париж и обратно. За мен този албум е много личен, той е като една непрестанна молитва. Като магия за щастие и любов, която исках да направя на себе си, за да се съхраня като човек. И да съхраня мечтите си. Първата песен, "Little Soul Match Gir", e вдъхновена от приказката на Андерсен за "Малката кибритопродавачка". Както това малко момиченце, което вижда в светлината на всяка кибритена клечка, само най-хубавото от живота, така и аз исках, без да се страхувам, да вярвам и да бъда по детски щастлива. Децата могат да ни научат на много. Най-вече на това, което все забравяме. В тях е сърцето ми.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase