Глобалните проблеми са свързани - от Газа и Украйна до продоволствената несигурност. Но отново на мода е начинът, по който държавите управляват своята сигурност и отбрана срещу международните заплахи в най-основен план - война и мир, с други думи. Нахлуването на Русия в Украйна, войната в Газа, превратите и гражданските войни в редица африкански страни и заплахата от военна ескалация в Източна Азия, независимо дали става въпрос за Тайван, Южнокитайско море или Корейския полуостров, потвърдиха това.

Досега обаче никой не оспорва, че външната политика е много повече от дипломация, разузнаване, стратегически съюзи или оръжейни запаси. Тя трябва да включва например и климатичната криза, продоволствената сигурност и изкуствения интелект. Предстои ни още дълъг път, но признаването на тази сложна и припокриваща се проблематика беше демонстрирано на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността - годишната среща, известна като "Давос на отбраната".

За първи път започнах да посещавам събитието в Мюнхен преди повече от десетилетие. Тогава се чувствах като риба на сухо. На конференцията присъстваха само няколко жени, а преобладаващата част от участниците бяха възрастни бели мъже в костюми или военни в униформи.

Промените през годините са впечатляващи и в много отношения вдъхновяващи. Участието на жените се е увеличило значително, както и географското представителство. От десетките присъстващи държавни глави и министри много от тях вече идват от страни от глобалния юг. Участниците са много по-разнообразни - президенти, министри, генерали и топ разузнавачи споделят пространството с борци за климата, технологични магове, активисти за човешки права и др.

Климатичната криза, енергетиката, продоволствената сигурност, изкуственият интелект, миграцията, мултилатерализмът и глобалните вериги за доставки вече заемат важно място в програмата. Ако приемем конференцията като микрокосмос на международната арена на сигурността, всичко това е добра новина.

Въпреки това много от дискусиите все още се провеждат в отделни пространства. Имаше отделен и много мрачен разговор за нахлуването на Русия в Украйна, помрачен допълнително от смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални, загубата на град Авдиевка от Украйна в полза на руските сили, забавянето на военната помощ за Украйна от страна на Конгреса на САЩ и призрака на Доналд Тръмп, който се задава на хоризонта.

Налице беше напълно депресираща дискусия за Близкия изток, като израелското правителство не показа никакви признаци на сдържаност, катарският, египетският и саудитският режими нямаха какво да предложат, а администрацията на Байдън, макар и да изрази на думи несъгласие с израелското нападение над Рафах, не пожела да използва лостовете, с които разполага, за да спре Израел.

Тъй като тези дискусии се провеждат поотделно, трагичната ирония, която ги свързва, се пропуска. Спирането на военната помощ за Украйна поради протакането от страна на Конгреса на САЩ осигурява на Русия военно предимство, докато в Близкия изток нежеланието на Джо Байдън дори да намекне за спиране на военната помощ за Израел е в основата на хуманитарната катастрофа в Газа.

Не само дебатите за войните в Европа и Близкия изток са несвързани и паралелни. Това важи в още по-голяма степен за други теми, които са на първо място в световния дневен ред. Страните от глобалния север са погълнати от войната в Украйна. Тези от глобалния юг са много по-загрижени за извънредната ситуация с климата, продоволствената сигурност и масовото разселване.

И въпреки очевидните връзки между тях, като връзката между войната и продоволствената сигурност е най-очевидната, разговорите често се провеждат в различни пространства и включват различни хора.

Още по-лошото е, че докато през първата година след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Западът полагаше съзнателни усилия да ангажира глобалния юг по въпроса, тези плахи опити останаха нечути. Повдигането на въпроса за Украйна днес не предизвиква никакво съчувствие, като се има предвид ужасяващите двойни стандарти на Запада, ако не и съучастие във войната на Израел в Газа.

Светът е все по-свързан. Никъде това не е по-ясно, отколкото в конфликтите, които се разгръщат сега - от глобалната продоволствена и енергийна криза, предизвикана от въздействието на руското нападение срещу Украйна, до делото за геноцид срещу Израел, заведено от Южна Африка в Международния съд, или нарушаването на световните търговски пътища от хутите чрез нападения над кораби, преминаващи през Червено море.

Въпреки това светът е все по-разделен и фрагментиран, а пространството за истински диалог, сътрудничество и разбирателство се стеснява с всеки изминал ден.

Бях поразена например от това как съставът на публиката в главната зала в Мюнхен видимо се промени по време на два последователни панела, единият от които беше посветен на европейската отбрана, а другият - на Близкия изток. Останах в залата през цялото време и видях как (предимно) бялата аудитория си тръгна след първата сесия, когато влезе по-разнообразна група от хора. Разбира се, участниците бяха заети с двустранни срещи и се върнаха, когато темата в залата беше по-близка до сърцата им. И все пак смятам, че на хората им е по-удобно да останат в своите ограничени пространства на политически интереси.

Войните, които се развиват в момента, макар и регионални, имат глобални последици, подхранват недоверието, неразбирането и наратива "Западът срещу останалите" в целия свят. Това от своя страна усложнява търсенето на решения на основните транснационални предизвикателства на нашето време. Гласовете от всички краища на света могат успешно да бъдат събрани и обединени. Но глобалното разминаване между тях в момента се задълбочава.

Анализът е на Натали Тучи за „Гардиън“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase