Съботна история: Харун и морето от приказки

Откъс от романа на Салман Рушди
15 яну 2011 10:49,
6
Съботна история: Харун и морето от приказки
Корица: Издателство "Колибри"

В тъжния град хората имаха – в по-голямата си част – по много деца, ала децата на бедните боледуваха и гладуваха, докато децата на богатите преяждаха и се дърлеха постоянно за парите на родителите си. Въпреки това Харун все питаше защо майка му и баща му нямат повече деца, ала единственият отговор, който получаваше от Рашид, едва ли можеше да се нарече отговор:

– Много неща, млади Харун Халиф, са неведоми за теб.

Господи, какво всъщност означаваше това!

– Изразходвахме цялата си дажба детеправене, за да създадем теб – обясняваше Рашид. –Щеше да стигне поне за четири-пет деца. Да, господинчо, неведоми неща за теб колкото щеш.

Прямите отговори не бяха по силите на Рашид Халиф, който за нищо на света не би тръгнал по пряката пътека, ако съществуваше по-дълъг и криволичещ път. Сорая даваше на сина си по-прост отговор:

– Опитахме – казваше с тъга. – Но създаването на деца не е толкова проста работа. Я виж горкото семейство Сенгупта.

Семейство Сенгупта живееха над тях. Господин Сенгупта беше чиновник в Градската корпорация, кльощав като клечка, с пискливо-хленчещ глас и много стиснат за разлика от жена си Онита – щедра, гръмогласна и друсливодебела. Нямаха деца и поради това Онита Сенгупта обръщаше на Харун повече внимание, отколкото на него му допадаше. Носеше му сладкиши (дотук добре), рошеше му косата (кофти), а когато го прегръщаше, огромните, преливащи като каскади, пластове тлъстини сякаш го обграждаха отвсякъде и това силно го притесняваше.

Господин Сенгупта не обръщаше никакво внимание на Харун, но вечно търсеше повод да си поговори със Сорая, което хич не бе по вкуса на Харун, особено като се има предвид, че съседът постоянно критикуваше Рашид, разказвача на приказки, когато мислеше, че Харун не го чува.

– Този ваш съпруг, ще ме извините – започваше с пискливото си хленчещо гласче, – ходи с нос, навирен в облаците, и не стъпва по земята. Какви са тези истории? Животът не е книжка с приказки или магазин за шегички. Цялото това търсене на удоволствия няма да доведе до добро. Има ли смисъл да се разказват небивалици?

Харун, долепил ухо до прозореца, реши, че господин Сенгупта не му харесва – този човек, който мрази приказките и техните разказвачи. Не, той никак не му харесваше.

Има ли смисъл от небивалици? Харун не можеше да отпъди от главата си този ужасен въпрос. Добре, че имаше хора, които намираха приказките на Рашид за полезни. По онова време тъкмо наближаваха изборите и Големите тъпанобиячи на различните политически партии до един се стекоха при Рашид, с усмивки на угоени котки, за да го молят да разказва небивалици по техните митинги и само техните. Всеизвестно бе, че ако успееш да си осигуриш медения език на Рашид да говори в твоя полза, край на всичките ти грижи. Никой не вярва и една дума на политикана, колкото и да се кълне, че говори истината и само истината. (Всъщност именно това убеждава хората, че ги лъжат.) Ала хората вярваха безпрекословно на Рашид, защото той никога не пропускаше да изтъкне, че всичките му думи са плод на неговата фантазия и в тях няма капка истина. И така, политиканите имаха нужда от Рашид да им помогне да спечелят гласовете на народа. Те се наредиха пред вратата на дома му със своите лъснали лица, неискрени усмивки и торби, пълни с пари. Рашид трябваше само да си избира.

Превод: Жечка Георгиева

Харун и морето от приказки на Салман Рушди е едно от новите заглавия на Издателство "Колибри" 

 

_________________________________

Съботна история е нова рубрика на Dnes.bg, която ще среща читателите ни с качествената литература. Съботна история ви предлага кратко бягство от новините през уикенда с кратки сюжети от български и световни автори.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


6
Още по темата: Салман Рушди
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
6
0
 
4
 
! Отговори
Гошо Тъпото преди 13 години
Тъпичка...приказка,не става за приспиване на...деца.Запомних само еднадума ..."друсливодебела";не бях я срещал никога и ми...хареса.
5
7
 
4
 
! Отговори
Ислямист преди 13 години
до "ислямофоб"Тцъ. Издадена му е смъртна присъда от аятоласите сбърканяци в Иран от скапаната им революция.А това че хулиш свещенният коран и никой не те закача, показва че не си прав.
4
1
 
1
 
! Отговори
Tina преди 13 години
Чудесно!
3
4
 
3
 
! Отговори
реллигиофоб преди 13 години
Не си чел "Сатанински строфи", ама ще ти цъкна плюсче, от мен да мине.
2
0
 
14
 
! Отговори
Естря преди 13 години
Харун и морето от приказки беше издадено за първи път на български някъде в началото на 90. Невероятна книга.
1
11
 
22
 
! Отговори
ислямофоб преди 13 години
Салман Рушди откакто му издадоха смъртна присъда ислямистите живее някъде тайно.Постоянно се крие. Присъства рядко сред хора.Жена му не издържа на този живот и го напусна.А книгата му "Сатанински строфи" (за Корана) беше даже "мека".Истината за Корана е много по ужасяваща от това което Рушди написа.