Защо се самоубиват поетите?

Книга събира писателите ни, сложили край на живота си
9 яну 2013 08:33, Петя Славова
12
Защо се самоубиват поетите?
Снимка: ИК „Изток-Запад”

"Истинският писател сам избира смъртта си. Той се преселва в отвъдното, за да бъде четен само от боговете." Думите на Росен Тахов се отнасят изцяло за първото в историята на родната книжнина издание, което събира цялата истина за нашите писатели самоубийци. „Защо се самоубиват поетите“ на Пенчо Ковачев описва биографиите на българските литературни творци, сложили край на живота си.

Всяка национална литература има своите безсмъртни самоубийци. За Русия това са Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Александър Фадеев и Марина Цветаева. В немскоезичната литература сред имената на самоубийците срещаме Ернст Толер и Стефан Цвайг, а във френската: тези на Жерар дьо Нервал, Пол Лафарг и Ромен Гари. На Острова англичаните се гордеят с Вирджиния Улф, а янките в САЩ – с Джек Лондон и Ърнест Хемингуей.

Родната ни литература също не остава по-назад. Тя също, подобно на чуждата, е обитавана от сенки – тези на Пейо Яворов и Никола Ракитин, на Пеньо Пенев и Петя Дубарова... Ала те далеч не са единствените.

„Защо се самоубиват поетите“ на Пенчо Ковачев е първи опит в историята на българската литература да се събере цялата истина за родните писатели самоубийци. Освен имената на Яворов и Дубарева, в родната книжнина има и други автори, които сами са прекъснали нишката на своя живот. И макар че са значими творци на словото, днес те са (полу)забравени. Димитър Бояджиев, Иван Бурин, Тодор Монов, Росен Босев, Людмила Исаева, Христо Банковски и Веселин Андреев са само част от описаните в изданието литературни творци, сложили край на живота си. Авторът Ковачев тръгва по дирята на тези безсмъртни смъртници. На базата на богат фактологичен материал той изгражда същински хроники за отвъдното на нашата литература. Ковачев прониква отвъд зримото, за да разгадае тайната на онези, които посягат към пистолета или отровата.

„Защо се самоубиват поетите“ е книга за истинския писател. За разлика от графомана, който иска да живее вечно и да обира всички лаври, убеден, че е сътворил поредния шедьовър, истинският писател е постоянно измъчван от съмнение. Когато съмнението окончателно превземе перото му, с последната капка мастило той слага точка на творческата си дейност, а понякога (очевидно) и на живота си. В желанието си за прецизен детайл на злочестите биографии Ковачев даже посочва и начините, по които се самоубиват българските литературни творци... В крайна сметка „Защо се самоубиват поетите“ се запечатва в съзнанието на читателите като един мрачен, но паметен пантеон на драматичните съдби и прекършените таланти.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


12
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
10
0
 
1
 
! Отговори
Викенти Арсов преди 7 години
Наистина защо? Ами защото някои са им правели врътели докато ги издадат, на други са правели поръчки, на трети - други номера. И без това в България гледат да съсипят всеки, който е по - горе от тях.
9
0
 
6
 
! Отговори
стих от Л.Русанов преди 11 години
На Петя Дубарова"Ще има... пак звезди и кучета... ще има,виещи към тях...като преди." П. Пенев ... И още има кучета, изплезили езици *** срещу звездите. Връстничко моя, в дните са извезани следи от кръв, следите на убити. Живеем днес, за да са живи мъртвите - ония, с бъдещето взели сбогом. И ние ли, приятелко, накърмените, усетихме, че трябва още многодокато, достигани от кучетазвезди ще тръскат златните си гривии от въжетата изплели люлчици,поетите ще спрат да се убиват.
8
0
 
7
 
! Отговори
лорелай преди 11 години
Имало прекършени и задушени преждевеременно "разцъфнали" таланти... Имало търсили и ненамерили покой, разкъсвани между ад и рай "изгубени" души... Имало самотници по съдба -отхвърлени, неразбрани, разочаровани.... Имало едно време в България поети със сърца, души и крила. А днес имаме просто луди и самоубийци с диагнозата си."И кой ще назове честта, и кой-позора?" Не бойте се, няма кой - поетите спряха и да пишат изстрадани стихове, и да се самоубиват. Споменете с добро, или с книга мъртвите
7
0
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Защото са прекалено чувствителни, иначе нямаше да бъдат поети. А светът не е за такива хора, и ги оценява чак когато ги загуби.
6
0
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Хемингуей :жената , която е обичал и семейството й , се обръщат към него с почитание , след като става известен .А той си казва , но " вчера " аз бях същият човек, със същите написани книги , само дето не бяха публикувани !
5
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Личната трагедия и самота !
4
0
 
6
 
! Отговори
Читател преди 11 години
Книгата изглежда хем мрачна, хем изключително интригуваща.
3
14
 
4
 
! Отговори
Кръстьо преди 11 години
До АнонименЗащото психиката им е лабилна.Защото това което поетите предлагат е красиво облечена лудост.Защото те са неприспособими и неадекватни спрямо бързо променяща се среда.Защото са "лузъри".Я колко некрасиви и непоетични причини да се обясни една глупава постъпка ...
2
6
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Щото имат повече естроген вместо тестостерон.
1
2
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 11 години
Защото са нежни, раними и неразбрани души !!