Съдбата на милионера Джей Гетсби, обвита в мистерии и тайни, може да си припомним с новото издание на романа на Ф.Скот Фитцджералд.

Книгата излиза у нас успоредно със световната премиера на най-новата киноекранизация на романа, създадена от Баз Лурман („Мулен Руж”) и с участието на Леонардо ди Каприо.

Романът е в нов превод на български, дело на Емил Минчев, преводача на Оскар Уайлд и двукратния носител на „Букър” Питър Кери.

Историята ще ни пренесе в луксозното имение в Лонг Айлънд, което е място за най-многолюдните и разточителни партита, но никой не знае нищо за домакина. Мнозина от гостите му дори не го познават, а немалко от тях са изкушени да разнасят сплетните около тайната на неговото забогатяване – убийство, шпионаж или контрабанда на алкохол…

Въплъщение на американската мечта за успех, Гетсби обаче жадува друго: да има момичето, което не е спирал да обича. Дейзи вече е омъжена за друг, но не е забравила бедния младеж, на който е отдала сърцето си. Мъжът й Том, бивша спортна звезда, съвсем не е образец за примерен съпруг и си има любовница.

„Великият Гетсби” е считан за един от най-значимите англоезични романи на ХХ в., като често заема едно от първите три места в различни престижни литературни класации, най-често в достолепната компания на „Одисей” на Джеймс Джойс, „Параграф 22” на Джоузеф Хелър и „1984” на Джордж Оруел, отбелязват издателите на книгата в България.

Ф. Скот Фицджералд пише „Великият Гетсби” в един особен период от живота си. През 1919 г. той постига американската мечта, ставайки автор на бестселъра „Отсам рая”, който го изстрелва в литературната стратосфера, носейки му финансов успех и спечелвайки му уважението на критиците.
Но когато достига върха, младият Фицджералд започва да се пита дали наистина си струва да бъдеш там. Пише „Великият Гетсби” като разсъждение върху един въпрос, който го мъчи от години – дали американската мечта е нещо истинско, или просто една илюзия.

Двамата главни герои в романа олицетворяват двойнственото отношение на автора към американската мечта – Гетсби символизира нейния потенциал и възможности, докато Ник се отнася към нея с подозрение и недоверие. Но колкото и да се опитва, Гетсби не може да избяга от миналото си и в това се крие неговата трагедия. Според Фицджералд американската мечта се дави в дълбоките, тъмни води на собственото си минало.

Действието на романа се развива по време на Сухия режим в началото на 20-те години на ХХ в., най-охолният и пищен период в историята на САЩ, продължил до краха на фондовата борса през септември 1929 г. и началото на Голямата депресия. Това е период, през който милиони американци постигат американската мечта и стават заможни граждани на една богата държава с процъфтяваща икономика.

Основна движеща сила на икономическата мощ на САЩ през първата четвърт на двадесети век е автомобилът – той символизира прогреса, основан на технологията, който ще направи Америка водещата глобална сила. В романа на Фицджералд има много автомобили, но освен заможността и прогреса, те символизират празния, бездушен материализъм и рисковете, свързани с прекомерната самоувереност. Понякога автомобилите на Фицджералд се превръщат в убийци – тогава, когато техните шофьори са безотговорни. Фицджералд предупреждава, че тези, издигнали се благодарение на американската мечта, могат да се окажат безотговорни водачи, които помитат всичко по пътя си.

„Великият Гетсби” представлява задълбочено разсъждение върху конфликта между старите и новите пари, които Фицджералд наследява от родителите си – баща му е от богато, аристократично семейство, докато самият автор описва своя род по майчина линия като „ирландци, спасили се от картофения глад”. По тази причина за Фицджералд американската мечта представлява едно противоречие – презряна и просташка, но в същото време опияняващо привлекателна.

Романът на Фицджералд може да се нарече военен очерк, като войната, която авторът описва, е тази между стария и новия ред в американския живот – стария ред на аристократизма, вкопчен в жестока битка с новия ред на стремглавото издигане в обществото. Новият ред на Фицджералд прегазва стария така, както луксозният автомобил на Гетсби прегазва Мъртъл. Интересно е да се отбележи, че четиридесет години по-късно, когато американската мечта, възкръснала от пепелта през 50-те, се изражда в чудовището на войната във Виетнам и потъпкването на човешките права на чернокожите през 60-те и 70-те, американският режисьор Джордж Ромеро създава филм, много подобен на романа на Фицджералд, разсъждавайки върху същите проблеми – става дума за филма „Нощта на живите мъртви” (1968 г.), в който новият ред буквално изяжда стария.

„Великият Гетсби” е като елегантна песен с изящна мелодия и остроумен, саркастичен текст, която обаче завършва с оглушителната дандания на верижна катастрофа. Читателят се чувства омаян, прелъстен и развеселен от живата проза и интригуващото повествование, но накрая безмилостната реалност буквално прегазва красивата, шарена феерия. Нещо като приятен сън, който изведнъж се превръща в кошмар. А после се събуждаме, замаяни и изпотени, но може би и помъдрели.

Първата киноадаптация по класиката на Фицджералд е направена още през 1926 г., в ерата на нямото кино. Има филм от 1949 г., режисиран от Елиът Нюджент, но най-известната екранна версия е от 1974 г., на режисьора Джак Клейтън с Миа Фароу и Робърт Редфорд, по сценарий на Франсис Форд Копола. През 2000 г. излезе телевизионен филм с Тоби Стивънс, Мира Сорвино и Пол Ръд в главните роли, но най-дългоочакваната адаптация по шедьовъра на Фицджералд е тази от 2013 г., режисирана от Баз Лурман („Ромео и Жулиета”, „Мулен Руж”) и с участието на Леонардо Ди Каприо и Тоби Магуайър.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase