Жаргоните са извор за езика, но е въпрос на култура да знаем къде и пред кого можем да си служим с колоритна лексика. Безразборната употреба на жаргона създава чувство за ниска култура и беден духовен живот, когато измества богатата общобългарска лексика, обявиха  изследователи на съвременния български език в интервю пред БТА.

Тайният "тарикатски" език на софийските апаши отпреди близо век е първообразът на днешния младежки език. София е столица и на жаргона, а според една неписана закономерност столичното става общобългарско, е мнението на специалистите.

Според тях интернет и социалните мрежи правят съвременния жаргон общодостъпен и го лишават от "бандитлъшката" романтика на неговия предшественик. Въпреки че жаргоните рядко надживяват младостта на своите създатели, много от "тарикатските" думи на тогавашните лоши момчета се използват и днес, но с по-различна емоционална окраска.

Жаргонът е типично градско явление. Това е тайният език на затворените общности, с който демонстрираш, че си по-различен. А селото не може да обособи затворени общности, категорични са експертите.

"Динамиката на жаргонната лексика е изключително интензивна - модерното днес е демоде утре", изтъква академик Михил Виденов, изследовател в областта на социолингвистиката, етнолингвистиката, диалектологията и паралингвистиката.

"За да надживеят младостта на съответната група, жаргонните думи се вписват в корпуса на книжовния език. Но тогава и самите думи стават невзрачни и съвсем, съвсем обикновени - тъкмо нещото, което младостта не желае и не може да бъде", коментира Милена Якимова, социолог и преподавател във Философския факултет на Софийския университет, изследовател на "тарикатския език" и автор на книгата "София на простолюдието".

Академик Виденов споделя скептицизма си дали и доколко жаргонът развива националния език и напомня, че е важно да знаем кога и къде да го "праскаме". Освен това, ако жаргонната дума е единствената, с която можем да се изразим, това е признак, че не само речникът, но и мисленето ни е доста бедно, категоричен е той.

"Днешният жаргон е много по-интелектуализиран. В основата му лежи англицизацията като следствие от глобализацията на живота ни изобщо", подчерта Михаил Виденов. По думите му  жаргонът ни се европеизира, младите хора се влияят от ставащото в Европа и в това няма нищо лошо.

"Появяват се нови неща, за които в обичайните езици няма думи. Фейсбук приятелството, т.е. френдството, не е задължително да съвпада с приятелството като интимно социално отношение", отбелязва социоложката Милена Якимова. Тя посочи, че думата "френд" се употребява и без връзка с Фейсбук по начина, по който тарикатите употребяват "авер".

Още през 20-те години на 20 век, в бурно време, в което полицейщината е сериозна, апашите комбинират изрази от различни диалекти и еснафски съсловия, за да не бъдат разбирани, разказва историята на жаргоните у нас Якимова. По думите й „тарикатският" език пренася думи от речника на крадците и дребните мошеници.

Това е речникът, на който заявяваш, че си еманципиран, че не ти пука от наказанията. "Тарикатските" изрази дават някакъв ореол на свобода - да плюеш през зъби, да не си като родителите си, да си ироничен спрямо добрите порядки, обяснява социоложката.

„Можем да открием известна връзка и между чалгата и жаргоните, но тя съвсем не е директна."Тарикат", "тарикатче" е циганска дума за уличен музикант, който прави "чалгия" – улична градска инструментална музика. Общото между двете е, че те са типично градски явления“, допълва Якимова.

Според нея, ако през 20-те година на XX век жаргоните са били много „гаменско-момчешки“, днешните са „значително асексуални“. От една страна те са унисекс, от друга не се вълнуват толкова от сексуални работи", сравнява ги Милена Якимова.

По думите й това е напълно логично, защото ако днес сексът е популярна тема дори в рекламата, то тарикатът от 20-те години е бил пионер. „Той пръв прокарва нови модели на поведение – нарича жените не "любими", "либета", нито даже "любовници", а "гаджета", "женски", "парчета", "стъклария", "чай" и "гамети".

Те са сексуален обект, а еротическото възхищение от този обект трябва да се изрази непременно леко презрително“, обяснява авторката на "София на простолюдието".

"Някогашният жаргон с цялата си ретростилистика се употребява преднамерено и днес. Това е един вид критика към днешните млади, че са конформисти", изтъква Милена Якимова. Тя посочва, че етимолозите предполагат, че "готин" и "гот" идват от немското "gut". Това, че тази дума звучи повече на български, отколкото "кул", означава само, че думата е станала обичайна за нас като общество.

"Има хора, за които нещата са или готини, или кофти, жаргонната дума е единствената в съзнанието им. Мисленето е сведено до минимум", казва академик Михаил Виденов.

Експертът напомни, че е въпрос на култура да знаем къде и пред кого можем да си служим с колоритна лексика, защото безразборната употреба на жаргона създава чувство за ниската култура и беден духовен живот.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase