Преди дни пациент в абстиненция вилня и заплашва лекари и персонал в Държавната психиатрична болница в Раднево. Защо се стига дотам и какви са проблемите в родната психиатрична система? Dnes.bg разговаря с началника на Шесто мъжко отделение в ДПБ - Раднево д-р Иван Добринов.

- Д-р Добринов, неотдавна психиатрията в Раднево печално влезе в медиите със случай, при който пациент вилня в нея. Какво се случи и кои според Вас са причините за това?

-  Това е пореден инцидент, който следва закономерно поради десетки години безхаберие на управляващите. Но този път ситуацията беше наистина много рискова. Радвам се, че всичко завърши без жертви! Изключително силен физически криминално проявен пациент започна да буйства в отделението. Болницата от години няма охрана, очаква се от медицинския персонал да изпълнява такива функции, което е грубо неадекватно. Няма как лекари, сестри и санитари да се справят с буйстващ трениран щангист, борец, рекетьор или боксьор.

-  Обявихте, че подавате оставки. Ще се случи ли наистина и има ли опасност болницата да остане без персонал?

- Не знам за останалите, но аз съм твърдо решен, ако не се вземат спешно мерки, да напусна здравното заведение. Години наред сме рискували живота си за спокойствието на администрацията, но това не може да продължава повече! Сега текат процеси на обработка на някои от медицинските сестри, две вече се разколебаха и оттеглиха заявленията си. Интригите, тактиката „разделяй и владей“ обикновено сработва…

- Какви са основните проблеми на психиатричната помощ и грижа, за които уж се говори от години, а промени не се виждат?

-  Проблемите са стотици, няма как да опишем всичките. Ако трябва да обобщим, това е липсата на единна система за обхват на болните с психични увреждания. Въпреки многото изписани през годините стратегии за реформа, стандарти, консенсусни становища и т.н., досега нищо смислено не е свършено. Плячкосани са предишните структури, а на тяхно място има фрагментирани лечебни звена с неясни функции и без връзка помежду си. Няма адекватна координация, етапност, проследяване, своевременна и достъпна помощ.

- Трябва ли хора, извършили престъпление, да лежат в тези отделения, при положение, че охрана на практика няма?

- При зависимите, а и при много други хора с психични проблеми, криминалните действия се срещат често. Когато те са по болестни мотиви, е нормално да има терапевтични структури. Експертите твърдят, че най-ефективно е съчетанието между наказателни и терапевтични мерки. Въпросът е защо отделенията, където се приемат пациенти по спешност, където се настаняват за освидетелстване, за задължително или принудително лечение с решение на съда, нямат адекватна организация, охрана, достатъчно персонал. Това е издевателство и върху болните, и върху терапевтичните екипи.

-  Вие се занимавате със зависимости. Пада ли възрастта на хората, които използват подобни вещества?

-  В отделението ни се лекуват мъже на възраст над 18 години. Но за непълнолетни младежи държавни специализирани структури на практика липсват, което е пълен абсурд. Наблюдаваме тенденция за все по-чести тежки вторични психиатрични усложнения, като шизофреноподобни психози, панически атаки, тежка физическа агресия и др., което се дължи на масово използваните напоследък стимуланти и синтетични канабиноиди. Нахлуването на т.нар. “нови психоактивни субстанции“ усложнява допълнително ситуацията.

-  Много частни фондации рекламират луксозни места за възстановяне от зависимости, които са изключително скъпи. Помагат ли въобще тези места и каква е алтернативата пред хората, които нямат нужните средства?

-  Поради липсата на достъпна алтернатива и адекватен контрол, много семейства се принуждават да ползват услугите на частни скъпоплатени програми. Там картината е изключително пъстра. Виждал съм скандални реклами, които със сигурност заблуждават клиентите. Опции като „лукс, стил, джакузи, масаж, изглед към морето и сауна“ със сигурност не лекуват. Много наши пациенти споделят, че са били изпратени от родителите си „да си починат“ в някоя такава структура срещу 4000 или 5000 лв за месец, след което веднага са подновили употребата. Винаги съветваме засегнатите добре да проучват терапевтичните програми, преди да се доверят на някоя от тях.

-  Извършва ли се реално превенция на наркоманиите или просто се усвояват едни пари?

-  Превантивните програми също са много различни, най-вече поради липсата на адекватна оценка за резултатите. В различни общини съм виждал какво ли не. Има добре работещи програми, но и такива, които предлагат невероятни нелепици: песни, танци, маскарад, всенародни веселия, уъркшоп, хепънинг, информационно-практическо ателие, психодраматична работилница, флашмоб, базар, крещене с мегафони по паркове и градинки, пъстри листовки, интерактивни дебати, психосоциални, арт-, спортни и всякакви други кампании и интервенции. Често оставаме некритични и към вида на подбраните дейности.

Колко души биха прекратили употребата на амфетамини след участие в „общностно месене на хляб“, хепънинг, коледен базар или баскетболен мач? Какви модели на поведение демонстрираме на децата си? Какво рекламираме? В какви ценности ги възпитаваме? Наясно ли са те с понятия, като доверие, честност, уважение, самоусъвършенстване, взаимопомощ? Има ли ясни правила в семейството и в училището? Делегираме ли на подрастващите достатъчно отговорност? Понасят ли негативните последствия от грешките си? Грижим ли се за засегнатите семейства? Този списък с въпроси може да  бъде продължен...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase