"Има чисто поколенчески модели на информираност и на ценност на информацията. Например моето поколение, пък и може би малко и след мен даже, беше абсолютна ценност на идентичността. Отговор на въпроса "ти кой си?", според това какво знаеш. Каква фактологична, идейна и всякаква друга информация и култура ти носиш заедно със себе си", сподели доц. Георги Лозанов пред БНР.

По думите му във Факултета по журналистика и масова комуникация на зададен въпрос към студентите "Коя е столицата на Чехия?", една трета от тях не са могли да отговорят.

"Те обаче нямат телефоните със себе си. Това не е въпрос към тях, а към телефона. И даже едно момиче ми каза: ама за какво трябва да я знам? След секунда ще ви я кажа, ако имах телефон. И аз не се отнесох строго към това незнание, видимо се сменя моделът на идентичността, на информационната идентичност. Ти като носител на информация, каква информация трябва да носиш. Има едно поколение, което освобождава страшно място в собственото си съзнание от фактологична информация. В човека има винаги тези две душевни способности, които са в конкуренция - вярата и разумът. Вярата е способност да познаваш без конкретни, в границите на твоя опит фактологични и логически доказателства, обратно на разума. И поради това, че чисто фактологически се опразват големи места в съзнанието на човека, поемат се от външни носители, скоро и изкуственият интелект много ще се включи в този процес. Така, че на мен ми се струва, че идва време отново за ново по-интензивно религиозно преживяване на света през вяра", отбеляза той.

По думите му новите комуникативни средства предоставиха небивала свобода спрямо старите. Това е създало у хората усещането, че те могат да се самоинформират. А това е изключително опасно занимание, тъй като е подобно на самолечението.

"Самоинформирането в крайна сметка пренебрегва професионалните комуникатори, каквито са журналистите. А само те могат да ти гарантират редакционна отговорност върху съдържанието, което е решаващо включително и за собствения ти живот. Ето при пандемиите, в резултат на информация, по отношение на която няма информационна отговорност може да се умре", каза доц. Лозанов.

Той посочи, че социалните мрежи не са медии, тъй като съдържанието трябва да е произведено в режим на редакционна отговорност, което означава чрез набор от професионални или етични правила.

"Свободата на словото изисква от журналистиката да даде възможност на зрителя, слушателя, крайния потребител сам да си формира мнение. А пропагандата се опитва да му наложи мнение. Още по-страшно става от това, че нито една пропаганда не се самопризнава за пропаганда, а се опитва да мине за журналистика. И когато това става в ефира на обществената медия, която допълнително дава обществена тежест на посланията, има риск от много сериозно заблуждение на аудиторията", посочи той. И допълни:

"За съжаление влязохме в етап на ценностите в сферата на медиите, журналистиката, когато ще има връщане към тях чрез опарване."

Кои са съвременните послания в новото издание на "Малкият принц" и как изкуственият интелект влияе на нашето въображение и вяра?

"Изкуственият интелект може да бъде най-много вълшебен помощник на човека. В приказките това е обикновено фея или джудже. Да му даде възможност да изпълни нещо, което със собствени сили да не може да направи. Изкуственият интелект може да се намеси най-много дотук, защото той няма как да има човешка идентичност. Човешката идентичност е свързана със самото човешко битие, което е едно битие във времето. Изкуственият интелект не е конструиран на базата на този проблем и не може да бъде конструиран, защото той е екзистенциален, извън интелекта. Основният проблем на човека е проблемът за смъртта и безсмъртието. Изкуственият интелект може да помогне да се увеличи земното траене на тялото, обаче това не е безсмъртие. Безсмъртието не е на тялото, както знаем, то е на душата. Безсмъртието на душата отново ще трябва да дойде по пътя на въображението през смъртта на тялото. Както Малкият принц показва как се случва безсмъртието на душата. Това става на базата на ценности и той умирайки, всъщност създава на пилота усещането, че се е върнал в детството и се е върнал към ценностите, които иначе е забравил в живота си", заяви доц. Лозанов.

Той заяви, че в българската литература има противоположен герой на Малкия принц и това е бай Ганьо.

"Ние сме антропоморфизирали бай Ганьо, извадили сме го от литературната му битност и сме го взели почти като присъствие в нашия живот. С което се идентифицираме за съжаление, вместо да го гледаме като собствената си карикатура и да се опитваме да се отблъснем от него", каза доц. Лозанов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase