Неделя следобед. Или събота. Както дойде. Семейството е строено пред телевизора, екипирано кой с шапка, кой с тениска, кой с шалче на “Ливърпул”, но всички с висок спортен дух и ентусиазъм. Дъщеря ми (на 6) се титулова Дирк Кайт, батко й, разбира се, е Стивън Джерард. Аз често гладя, докато гледам и в напечени ситуации опасно размахвам ютията. Главата на семейството вика, подскача, на места се самоцензурира с „бийп”, когато нервите не издържат, изобщо, адреналинът е на мах. Дори и когато падаме.

Тази семейна идилия обаче е под угрозата да остане хубав спомен. Защото в абревиатурата БФС, а именно Български футболен съюз, са решили да блокират определени часове, в които могат да се излъчват само български мачове. Простичко казано, ако „Ливърпул” излиза срещу „Манчестер Юнайтед”, а същият час е блокиран от БФС за сблъсъка „Ритни топковец”- „Плети крака”, гледаме българския мач.

Подобно безумие не е безпрецедентно за България. И този път, както и преди, българските футбол - трегери се позовават на член 48 от устава на УЕФА и правилника за приложението му, с които се уреждат правата за излъчване на мачовете от националните първенства на асоциациите-членки. Там се дава възможност всяка футболна асоциация да си заплюе два часа и половина в събота или в неделя, по време на които да забрани „ВСЯКО ИЗЛЪЧВАНЕ на фубол” (не се уточнява с какъв произход).  

Я сега да преведем буквално параграф 2 от член втори на правилника: „Целта на настоящата регулация е да гарантира, че зрителите няма да бъдат възпрепятствани да ПРИСЪСТВАТ на местни футболни мачове от всякакъв вид и/или участват в мачове на аматьорско и/или младежко ниво, за сметка на излъчване на футболни мачове, които биха били конкурентни на тези мачове”.

Ключът е в думата ПРИСЪСТВАТ. Това на практика означава, че целта на забраната не е в блокираните часове да се ИЗЛЪЧВАТ български мачове, а хората да не са изкушени да останат пред телевизора, а да отидат на стадиона. Нали помните, може да се забрани „ВСЯКО ИЗЛЪЧВАНЕ” на футбол. Това е целта на занятието, драги ми г-да от БФС. А не, както вие си го представяте: “Така рекламодателите ще дават парите си за български футбол, а не за английски, например” (президентът на БФС Борислав Михайлов).

Ахааааааааа! Къде бил ключът от палатката! А рекламодателите нямат ли право да изберат дали да дадат парите си за английски, испански, германски или мозамбикски футбол, ако към него има интерес? Или може би телевизиите, изкушени от парите на рекламодателите, ще наддават за правата на българското първенство, вместо да изберат търсен и качествен продукт (което е съвсем очевидната цел на въпросното активно мероприятие)? Или пък зрителите, които са си ПЛАТИЛИ кабелната или сателитна телевизия, нямат право да получат желания от тях продукт, но за сметка на това са ДЛЪЖНИ да гледат „вечното дерби” до премала, просто защото е българско?!

Отгоре на всичко, в същия правилник на УЕФА има разпоредба за недискриминация на чуждия футбол. Която не виждам как може да бъде спазена, ако той просто се спира, за сметка на българския. Неслучайно европейската футболна централа изисква асоциацията, поискала блокирани часове, да се аргументира.

В крайна сметка нали има свободен пазар, на който важат търсенето и предлагането. Зрителят търси футбол, а вие му предлагате гелосани момченца, които се влачат по терена, махмурлии от тежката нощ в лъскав чалга клуб. Които вместо да се явяват по терените, ако не на Шампионска лига, поне в Лига Европа, дефилират по първите страници на жълтите вестници, в прегръдките на знойни силиконови поп фолк икони.

А ако човек реши да отиде на мач, рискува по-скоро да бъде пребит, стъпкан и дори убит (има такива случаи в българското недавно) от неандерталците във футболните агитки. Защото, г-да от БФС, футболното хулиганство не е проблем само на полицията и на феновете, той е и ваш проблем, ако искате да има публика по стадионите.

Мечтата на семейството ни е да гледа мач на живо от „Коп” (легендарната трибуна на „Анфийлд”) или на „Бернабеу”, или на „Сан Сиро”. Но никога, никога не бихме завели децата си на който и да е български стадион, не просто защото няма какво да видят, а защото е опасно.

Убедете ме, че има какво да се види по българските стадиони, освен упадъка на един народ и тогава няма да се налага да си блокирате часове по телевизията.

А дотогава ме оставете да се радвам на емоциите, които красивият футбол може да създава и на спортсменството, в което може да възпитава. Вие също има какво да научите за феърплея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase