Младите испанци - жертвеният агнец на кризата
Снимка: архив, Reuters
|
Испания прехвърли летвата от 5 милиона безработни. Още по-лошото е, че 45 процента от младите испанци нямат работа.
Едно поколение, изгубено насред строителния мираж, оцеляващо чрез временна заетост, работа на черно и семейна солидарност, пише в. „Фигаро“
В Албайда, южно от Валенсия, историята на Хавиер и Исабел Монреал е жив пример за тази мрачна действителност. Този древен град с население от 6000 души е разположен върху няколко окъпани от средиземноморското слънце хълмове. Дълго време той живееше от текстилната промишленост, преди да се поддаде на изкушението на спекулациите с недвижими имоти.
В началото на 21 век животът наистина се усмихваше на Хавиер и Исабел. Хавиер печелеше над 3000 евро на месец от работа в строителството. Исабел работеше в кметството. Те успяха да си купят къщата на техните мечти, естествено като теглиха кредит.
След това сапуненият мехур се спука, кризата помете десетки предприятия, а Хавиер и Исабел останаха без работа и без къща. Спестяванията им, вложени в купено от тях магазинче, се изпариха, когато то фалира. Банката конфискува цялото им имущество и така семейството, което има четири деца на възраст от 8 до 18 години, бе принудено да се подслони при бащата на Исабел. Доходите им вече се свеждат до 800 евро месечно - от помощите за безработни, които Хавиер и Исабел получават. След няколко месеца помощите ще секнат и семейството ще разчита само на 900-те евро пенсия на дядото.
Днес Хавиер и Исабел намират работа тук-там на черно и живеят бедно. "Нямаме никаква перспектива, притиснати сме до стената", споделя примирилата се Исабел. "Ако не беше баща ми, нямаше да се оправим".
В Испания днес има 1,5 милиона семейства, в които всички са безработни.
"Драмата на Испания произтича от високия процент на учениците, които напускат преждевременно училище и от липсата на квалификация на много млади хора", казва университетският преподавател Хуан Ромеро.
Във Валенсия 40 процента от младите не са завършили училище и нямат квалификация. Това е с 10 процента повече от средното за страната, припомня Ромеро.
"Сапуненият мехур в недвижимите имоти беше истинска катастрофа. Миражът, че Испания може да оцелее благодарение на строителството, накара десетки млади да се откажат от училището и да станат строителни работници заради привлекателните заплати", разказва Ромеро.
Подобен е случаят с Онике Куеста, който от 15-годишна до 29-годишна възраст е работил на най-различни места в текстилния отрасъл, преди да стане водопроводчик. "Сменях работа всеки път, когато ми предлагаха по-висока заплата", разказва той.
Но тези времена отдавна са отминали. Днес Онике не може да си намери работа и получава 700 евро помощ като безработен. Съпругата му е бременна с първото им дете и продължава да работи като секретарка в малка фирма срещу 1000 евро на месец, от които 600 евро отиват за покриване на теглен кредит.
Друга жертва на кризата е Мария-Лусия Тормо, уволнена през 2009 г. от текстилна фабрика. Тя е прехвърлила 40-те, но твърдо е решила да си стъпи на краката, въпреки че гледа сама детето си. Мария-Лусия се е преквалифицирала в социален асистент и от две години и половина редува периодите на работа на срочен трудов договор с периоди на помощи за безработица и периоди на обучение, финансирано с европейски субсидии.
"Много учреждения в сектора на здравеопазването, най-вече болниците, наемат все повече хора на срочен договор и използват държавни пари, за да платят образователни курсове, вместо да наемат хора на безсрочен трудов договор", ядосва се Мария-Лусия.
Тази несигурност е добре позната и на 31-годишния Алберто Перес, принуден да се върне при родителите си в Албайда, след като е опитал късмета си като сервитьор в Барселона. В подобна несигурност живее и 25-годишната Лая, взела матура с отличие. Тъй като не е успяла да си намери работа като учителка, тя дава частни уроци на черно.
Ева Тормо, заместник-кмет на Албайда, признава, че е много притеснена за бъдещето на младите в Испания. "Хората тук се оправят благодарение на семейството си и на сивата икономика, благодарение на парите, спестени в богатите години. Но се страхувам от социална експлозия, когато помощите секнат, защото тук скоро няма да бъдат открити работни места", казва тя.
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |