Въпреки че вчера парламентът оряза с 2/3-и инициирания от президента Росен Плевнелиев референдум, според ГЕРБ и РБ има смисъл той да се проведе, макар и само с един въпрос.

Допитването до хората за това искат ли да се въведе електронното гласуване ще струва стотици хиляди лева, въпреки че ще мине заедно с местните избори на 25 октомври, за да се спестят малко пари от организация.

Въпросът е обаче има ли смисъл да се харчат държавни средства за референдум по този въпрос, защото рано или късно електронният вот ще стане факт с напредването на технологиите.

Според председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов от ГЕРБ дори и с един въпрос референдумът е важен.

"Има смисъл, защото въпросът е важен. Повече от две години водим информационна кампания по този въпрос, важно е да може българите в чужбина да участват в изборния процес и това да става по един по-лек технически способ. Действително се коментира защитата на тайната на вота, смятаме, че може да се постигне такава защита, така че е важно а има допитване по този въпрос", коментира той пред Dnes.bg.

Кирилов припомни сериозната съпротива срещу дистанционния вот от останалите политически сили в предишния парламент, когато се приемаше Изборния кодекс с основен автор Мая Манолова от БСП.

Тогава като компромис се прие да се въведе машинното гласуване, но то не решава проблемите на българите зад граница, които трябва да пътуват стотици километри, за да стигнат до изборна секция.

Според Кирилов изборният процес през есента няма да бъде сериозно затруднен от референдума.

"Все пак това е един от трите въпроса, комисиите ще бъдат по-малко натоварени, за да отчетат отговора по един въпрос, а не по три", коментира той.

След като вчера председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че реформаторите са постъпили некоректно като са гласували "против" въпроса: "Искате ли част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно", днес и Кирилов призна, че е бил изненадан от поведението им, защото предварително заявената позиция от тях била различна.

"Лично аз бях изненадан, не съм чул аргументи в такава посока да не се подкрепи принципно мажоритарното гласуване. Това ни смути в голяма степен и стана изненадващо в пленарната зала", обясни той.

Според него реформаторите са опитали да променят изцяло смисъла на въпроса, като поискаха той да стане: "Подкрепяте ли народните представители да се избират мажоритарно чрез разширяване на преференциалното гласуване".

"С искането за редакция на въпроса те искат едва ли не с допитване до народа да сменим правната доктрина и мажоритарния вот да го наречем преференциален вот. Вероятно може в някой момент, някой да напише дисертация по този въпрос и да стане доктор, но това са два различни метода на гласуване и се тръгва при различни условия", упрекна Кирилов партньорите си в управлението.

Според него очевидно е много важно за РБ да се запази преференциалното гласуване, но това не трябва да подменя или да измества въпроса за мажоритарния вот.

Той припомни и подписката, инициирана от бившия служебен премиер Георги Близнашки, подкрепена и от реформаторите.

"Хората като събираха подписи се интересуваха от мажоритарния вот, а не от преференцията, която успяхме да защитим в предишния кодекс", настоя депутатът.

В крайна сметка Данаил Кирилов посочи, че ако с гласуването си за референдума реформаторите са опитали да извлекат политически дивиденти преди изборите са се самозаблудили и са получили обратен ефект.

"Не мисля, че това би могло да им послужи положително в предизборна политическа кампания", отсече той.

Петър Славов от РБ също смята, че референдумът не е провален, а пък вината, за да паднат от него въпросите за мажоритарния вот и задължителното гласуване, не била толкова на реформаторите, колкото на останалите парламентарни групи.

Той защити позицията на депутатите от дясното обединение с мотива, че те са имали свое предложение за редакция на един от въпросите и нормално са гласували за него и против останалите. Относно задължителното гласуване пък имали възражения, че може да е противоконституционно.

Припомняме ви, че държавният глава внесе искането си за насрочване на референдум по трите въпроса в началото на юни, а в крайна сметка месец по-късно, остана само с един.

Намерението си за национално допитване по изборната система той обяви още в началото на годината, а след това беше обсъдено с всички парламентарни групи в т. нар. месец на политическите консултации.

В миналия парламент Росен Плевнелиев също внесе предложение за национално допитване за изборните права, но то беше подминато от Народното събрание.

По-късно инициативен комитет, начело с бившия служебен премиер Георги Близнашки, събра над 500 000 подписа, които по закон задължават парламента да насрочи референдума, но проверка на ГРАО установи по-малко от 500 000 редовни подписа и така допитването пропадна.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase